– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. София 22.06.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.02.2016 (трети февруари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 204 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 551/03.11.2015 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 828/2015 година, касационна жалба с вх. № 10 073/04.12.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пазарджик е отменил изцяло първоинстанционното решение № 985/19.12.2014 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 2543/2014 година, като е постановил друго, с което е уважил предявените от М. К. М. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С обжалваното решение е било признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на М. К. М. от заеманата длъжност „Консултант по управление/консултант по управление на проекти, застъпничество, лобиране и връзки с обществеността и медиите, управление на човешкия ресурс и центрове за социални услуги”, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, със заповед № 5/30.06.2014 година на управителя на дружеството и същото е отменено като М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да й заплати сумата от 10 308.36 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. К. М. е подала отговор на същата с вх. № 180/07.01.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 09.11.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 073/04.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е установено изменение на изискванията за образование и квалификация, за заеманата от М. К. М. длъжност, което може да е основание за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Въззивният съд е посочил, че работодателят има право да променя, с щатното разписание и с длъжностните характеристики, изискванията за образование и квалификация за определена длъжност и неговата воля в този случай е подчинена на негова суверенна преценка. Изложени са съображения за това, че и в тези случаи работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Поради това съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ не обхващал преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е забраната за злоупотреба с право по чл.8 ал. 1 от КТ. Ето защо, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, включвал и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, когато са налице изложени доводи в тази насока. Прието е, че в конкретния случай работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл. 328 ал. 1, т. 6 от КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор на М. К. М. на това основание, се явява незаконна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е формулирало въпроса за това разполага ли работодателя с правото да променя изискванията за изпълнение на длъжността и в какви граници може да извършва това при условие да не злоупотребява с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. Касаторът твърди, че така формулирания от него въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с решение № 321/31.10.2011 година, постановено по гр. д. № 13/2011 година по описа на ВКС, ГК ІІІ г. о. Видно от дадения в цитираното решение отговор на поставения в него правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване е, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Видно от мотивите на обжалваното решение даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора правен въпрос е съобразен с отговора на правния въпрос по представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Въззивният съд е приел, че изменението на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е въпрос на преценка за целесъобразност от страна на работодателя, която преценка не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на злоупотреба с право от страна на работодателя. Приел е, че са налице въведени от М. К. М. доводи за такава злоупотреба, като след преценка на доказателствата е стигнал до извода, че тези твърдения са основателни. Поради това формулирания от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената задължителна практика на ВКС и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик. При това трябва да се има предвид, че във втората си част за това в какви граници може да се извършва преценката за целесъобразност за измененията по чл. 328, ал. 1, т. 6 от ГПК, при условие да не се злоупотребява с право въпросът не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Дали е налице злоупотреба с право или не се преценява въз основа на изложените от страните по спора твърдения и събраните във връзка с тях доказателства, поради което преценката е винаги конкретна и въпросът е свързан с правилността на изводите на съда, които обаче не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл. 288 от ГПК.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да бъде осъдено да заплати на М. К. М. сумата от 500.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 551/03.11.2015 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 828/2015 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] за заплати на М. К. М. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.