ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
София, 25. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 33 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1461/03.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2275/2012, с което е потвърдено решение № 233/19.05.2012 на Асеновградския районен съд по гр.д. № 174/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от адв. Т. К. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да поиска обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание, както и за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение и възможността работодателят да се позове в заповедта на други документи, известни на работника или служителя, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата В. А. С., представляван от адв. Н. П. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, та като по процесуалноправния въпрос не е посочено кои обстоятелства по делото са останали необсъдени и правно релевантни ли са те, във връзка с първия материалноправен въпрос е прието че обяснения не са искани от работодателя, а доколкото ищцата е давала обяснения, те са пред друг орган, а във връзка с втория материалноправен въпрос в заповедта не се препраща към други документи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила като директор на ДДЛРГ „Т. В.”, А. и е уволнена без да са й поискани обяснения за извършени дисциплинарни нарушения (писмени обяснения тя е представила на проверяващите от Държавната агенция за закрила на детето). Дисциплинарното наказание е наложено с оспорваните заповеди № ДН-01/12.12.2011 и № 35/12.12.2011 поради налагането на нерегламентирани наказания на деца, неотстраняване на констатираните с проверката нарушения и неспазване на разработените процедури и политика на институцията.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. В касационната жалба не е посочено кои правнорелевантни обстоятелства не са обсъдени от въззивния съд нито по делото е представено посоченото в касационната жалба писмо изх. № 94.В.578/02.12.2011, заповедта за уволнение препраща към констатации на Държавната агенция за закрила на детето, които са известни на ищцата (не е било необходимо работодателят да й ги връчва), но не са поискани обяснения от ищцата нито са събрани доказателства за извършване на посочените нарушения на трудовата дисциплина.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1461/03.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2275/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.