О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 561
София, 27.08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1773/2013 година
Производство по чл. 274 ал.2, изр.1 във вр. с ал. 1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3453 от 21.11.2012 г. по ч. гр. д. 3476/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 8306/2011 г. на Пловдивски районен съд и производството по делото е прекратено.
В частната жалба са въведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.
Ответникът В. Т. В., [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за настоящото производство.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на странете във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
По заявление на [фирма] на основание чл.417, т.9 ГПК Пловдивският районен съд издал заповед № 5709 от 10.05.2011 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. В. за сумата от 237,19 лв., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20118380404099 на ЧСИ М. Б..
С влязло в сила определение от 13.09.2011 г. районният съд обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. По подадената от длъжника В. молба за издаване на обратен изпълнителен лист срещу заявителя [фирма] за събраната му по изпълнителното дело сума в размер на 200,36 лв. и присъждане на разноски в размер на 365 лв. за образуването и воденето на производство по издаване на обратен изпълнителен лист районният съд постановил определение от 18.04.2012 г., като видно от съобразителната му част молбата е уважена изцяло, но в диспозитива погрешно посочил, че В. следва да заплати на [фирма] разноски в размер на 365лв.
Въз основа на определението е образувано изп. дело № 20128190401564 на ЧСИ М., рег. № 819, район на действие Окръжен съд [населено място], с взискател В. и длъжник [фирма]. Поканата за доброволно изпълнение според представеното удостоверение от ЧСИ М. е връчена на дружеството на 23.07.2012 г. и съответно от тази дата е започнал да тече двуседмичния срок за обжалване на съдебния акт. В този срок, изтекъл на 06.08.2012 г., определението за издаване на обратен изпълнителен лист не е обжалвано от [фирма]. С молба от 05.09.2012 г. В. е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на така влязлото в сила определение и за присъдените в негова полза разноски за производството по издаване на обратния изпълнителен лист. По повод на подадената молба районният съд е постановил Определение от 25.09.2012 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е констатирал да е допуснал очевидна фактическа грешка в определението си от 18.04.2012 г., изразяваща се в несъответствие на формираната в мотивите решаваща воля за присъждане на разноски в полза на длъжника и изразяването й в диспозитива, с който такива погрешно вместо в полза на длъжника, са присъдени на търговското дружество, като допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното определение, според която в определението следва да се чете, че [фирма] следва да заплати на В. разноски в размер на 365 лв.
Срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК определение [фирма] е подал жалба с искане да се намали присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
За да я остави без разглеждане, Пловдивският окръжен съд е приел, че като просрочена жалбата е процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението, респ. определението, очевидни фактически грешки. В съответствие с трайната практика, очевидна фактическа грешка в съдебния акт има тогава, когато е налице явно несъответствие между волята на съда, изразена в съобразителната част на решението, респ. определението, и нейното диспозитивното отразяване. В случая в постановеното на 18.04.2012 г. определение съставът на районен съд [населено място] в мотивите си е посочил, че „в полза на длъжника следва да се присъдят и направените по настоящето дело деловодни разноски, които се констатираха в размер на сумата от 365 лв.”, а в диспозитива на определението е посочил, че осъжда В. В. /длъжник/ да заплати на [фирма] сумата от 365 лв. разноски за настоящето дело. С подадената на 18.10.2012 г. частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК определение от 25.09.2012 г. [фирма] е искал намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.
Възможността за самостоятелно обжалване на постановения по реда на чл. 247 ГПК съдебен акт води до извод, че подаване на молба за поправяне не спира срока за обжалване на основното определение от 18.04.2012 г.
С искането си да се намали адвокатското възнаграждение дружеството твърди необоснованост на определението, което е довод за евентуалната неправилност на постановеното определение, която не може да бъде отстранена по процесуалния ред, предвиден за отстраняване на очевидни фактически грешки.
Тъй като сега действащият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична на тази по чл. 70 ГПК (отм.) за страната не съществува възможност за отделно обжалване на решението, респ. определението, в частта за разноските, а единственият процесуален ред на защита срещу съдебния акт в тази му част е уреден в чл. 248, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК признава право на всяка от страните в процеса да поиска изменение или допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Правото да се иска допълване или изменение на решението възниква тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, въпреки своевременното и надлежно заявено от страната искане за присъждането им, или когато съдът е присъдил разноски, но е изчислил неправилно техния размер.
Видно от представеното удостоверение на ЧСИ М., поканата за доброволно изпълнение е връчена на [фирма] на 23.07.2012 г. /лист 41/, от която дата е започнал да тече срока за обжалване на постановеното от съда определение или за изменението му по реда на чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК срокът е двуседмичен и следователно е изтекъл на 06.08.2012 г. Частната жалба е подадена на 18.10.2012 г. и следователно същата се явява процесуално недопустима като подадена извън срока за обжалване.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3453 от 21.11.2012 г. по ч. гр. д. 3476/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Т. В., [населено място] разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: