О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 06.12. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 875 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 488 от 24.І.2018 г. на „Евроетил” АД-гр. Алфатар, област Силистра, силистренското „Биомел Продукт” ЕООД и „Розалии” ЕООД-гр. Алфатар, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Силистра против решение № 293 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 455/2017 г., с което – на основание чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ – е бил обявен за относително недействителен по отношение на „Обединена българска банка” АД-София договор за продажба на стоки на обща стойност от 544 445.44 лв. по данъчна ф/ра от 2.І.2013 г., сключен между „Евроетил” АД-гр. Алфатар и „Биомел Продукт” ЕООД-гр. Силистра. Със същото въззивно решение, постановено след цялостна отмяна на първоинстанционното, е бил обявен – на основание чл. 32, ал. 4 ЗОЗ – за относително недействителен по отношение на „ОББ” АД и последващ договор за продажба на стоки на обща стойност 112 679.22 лв. по данъчна ф/ра от 1.VІІІ.2014 г., сключен между „Биомел Продукт” ЕООД-гр. Силистра и „Розалии” ЕООД-гр. Алфатар.
Оплакванията на тримата търговци от област Силистра са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователни – двата конститутивни искове на кредитната институция по чл. 32, ал. 4 ЗОЗ да бъдат отхвърлени, като същата бъде осъдена да им заплати всички направени в хода на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си жалба, тримата й податели от област Силистра обосновават приложно поле на касационния контрол както с твърдение за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, но също и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, правни въпроса:
1./ „Приложима ли е разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ след вписване на пристъпване към изпълнение на основание чл. 32, ал. 1 ЗОЗ по отношение на назначения управител на търговското предприятие на основание чл. 46, ал. 4 ЗОЗ?”;
2./ „Дерогира ли се разпоредбата на чл. 301 ТЗ при бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 49 ЗОЗ от страна на управителя на търговското предприятие, назначен на основание чл. 46, ал. 4 ЗОЗ?”;
3./ „Редовните счетоводни записвания в счетоводствата на две търговски д-ва с трайни търговски взаимоотношения /съставянето на фактури, включването им дневниците за покупко-продажби и подадените справки-декларации, последвано от извършено прихващане между търговците на насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях, както и до реално отделяне и предаване на стоката/, които действия са осъществени след като по отношение на едното дружество по партидата му в ТР е било вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32, ал. 1 ЗОЗ и е назначен управител на търговското предприятие на основание чл. 46, ал. 4 ЗОЗ, който не е присъствал при самото им извършване, но който след 18.І.2013 г. и до месец август`2014 г. при съвестно изпълнение на задълженията си е могъл да узнае за тях, като след узнаването не се е противопоставил на тези действия, представляват ли действия на мълчаливо съгласие по чл. 292, ал. 1 ТЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Обединена българска банка” АД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за неправилност (материална и процесуална незаконосъобразност) на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на трите търговски дружества от област Силистра ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи двата конститутивни иска с правно основание по чл. 32, ал. 4 ЗОЗ, въззивният съд е приел, че получаването на съобщение по чл. 33 ЗОЗ от залогодателя, посредством което последният узнава за пристъпването към изпълнение от страна на банката ищец и след който момент му е забранено да се разпорежда с имуществото си, има действието, присъщо на запора и възбраната по отношение на заложеното имущество, т.е. с последиците, уредени в чл. 452 ГПК. Като спорен между страните по делото е бил квалифициран въпроса дали процесните сделки са били осъществени със знанието и съгласието на заложния кредитор /т.е. на „ОББ” АД/ и липсата на противопоставяне от негова страна по изнасяне на стоките, предмет на двете търговски продажби. В тази връзка Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че доколкото първата от тези две сделки е била осъществена след пристъпването към изпълнение, то в тежест на продавача „Евроетил” АД-гр. Алфатар, като ответник по иска, е било да установи при условията на пълно главно доказване съгласието на банката като неудовлетворен заложен кредитор- съгласно чл. 48, ал. 2 ЗОЗ /в действалата тогава редакция на тази разпоредба до ЗИДЗОЗ, Обн. ДВ, бр. 105 от 30.ХІІ.2016 г. – бел на ВКС/, но даване на съгласие, „макар и в устна форма”, не е било установено от събраните по делото доказателства. С изрично позоваване на разрешенията по чл. 21, ал. 7-във вр. чл. 20 ЗОЗ, като неоснователно, е било отхвърлено от въззивния съд възражението на 3-мата търговци настоящи касатори, че вещите /стоките/, предмет на първата процесна продажба, са били изключени от ограничителния режим по чл. 9 ЗОЗ, понеже не били конкретно посочени в съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение и трите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната касационна жалба правни въпроси се явяват такива с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно в случая се явява обсъждането налице ли е релевираната от 3-мата касатори допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 455/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2