О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 2031 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5698 от 17.12.2018 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 6805/10.07.2018 г. по гр. д. № 1934/2015 г. на Благоевградския районен съд и е уважен предявеният от Б. А. С. /К./, С. А. П., З. А. П. и Д. А. С. срещу С. Д. Ю. установителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици при равни квоти на 4067 кв. м. от имот № ………, целият с площ от 6128 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], при съседи на целия имот и на процесната част, описани подробно в съдебното решение, като е посочено също, че по документ за собственост тази част представлява ПИ № ………. с посочени съседи.
Ищците се позовават на придобивна давност върху спорните 4067 кв. м., започнала да тече от 1939 г., когато техният наследодател А. С. Т. е установил владение, а след 1990 г. владението е продължено от тях. Позовават се и на нотариален акт по обстоятелствена проверка № …/2006 г., в който спорните 4067 кв. м. са описани като имот № ….. Твърдят, че този имот никога не е бил включван в ТКЗС. Ответницата противопоставя права от реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение №……. от 31.08.2006 г. на ОСЗ Б. в полза на наследниците на Г. Т. А., с което е възстановена собствеността върху имот № ………. с площ от 6128 кв. м., включващ спорните 4067 кв. м., както и две последващи прехвърлителни сделки за целия имот № ……….., въз основа на които тя се легитимира като изключителен негов собственик.
Въззивният съд е приел, че в тежест на ответницата е да докаже обобществяването на процесния имот, но това не е сторено. Няма данни за идентичност между притежаваната от Г. Т. А. към момента на образуване на ТКЗС нива с площ от 5 дка в [населено място] от една страна и ПИ № ……….., който е бил възстановен на неговите наследници по реда на ЗСПЗЗ. Писмените доказателства и свидетелските показания не установяват твърдението, че процесният имот е бил включен в ТКЗС. В представената по делото опис-декларация на Г. А. действително фигурира имот в Д., но без посочени съседи. Такива съседи не са посочени и в декларацията за притежавани непокрити земеделски земи. Фактът, че в комбинираната скица на ЕТК от 1959 г. – 1960 г. в района на спорния имот е нанесен надпис „ТКЗС“, не води до обратен извод, тъй като планът няма правопораждащо действие. Напротив, спорната площ е била дворно място. То е било обработвано от наследодателя на ищците, а след това и от самите ищци. Последният извод съдът прави, като се основава на показанията на ищцовите свидетели В. А. и П. С., които са еднопосочни. Мотивира се с това, че свидетелката А. е съсед на имота и няма роднински връзки със страните. Единият от свидетелите на ответницата – С. Г., не установява факти, от които може да се направи извод за установено от ответницата владение върху спорния имот след възстановяване на собствеността. Такива данни се съдържат само в показанията на свидетеля М. Т., но съдът отказва да им се довери, тъй като те не съответстват на казаното от другите свидетели и на писмените доказателства по делото. Процесният имот не е бил отнеман от владението на ищците след възстановяване собствеността. Съдът се е позовал и на данните по партидата на имот № ……………., открита на 31.08.2006 г., че не е извършван въвод във владение на възстановения имот.
Като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съд е приел, че не всички земеделски земи подлежат на реституция по ЗСПЗЗ; че не подлежат на реституция тези земи, които не са били отнети фактически или юридически от собствениците им. По отношение на тези имоти не се прилага забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност, както и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. От 1939 г. спорният имот е владян от наследодателя на ищците, като е придобит от него по давност през 1959 г., когато са изтекли изискващите се от чл.34 от Закона за давността /отм./ 20 години срок на владение. Действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичането на срока, съгласно ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/12 г. на ОСГК на ВКС. Дори да се приеме, че имотът не е бил придобит по давност от наследодателя на ищците, то тогава са го придобили самите те – първите трима ищци и праводателят на последния ищец. Тяхното владение е започнало през 1990 г. и към 2000г. ги е направило собственици. Но дори да се приеме, че спрямо процесния имот е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давността за ищците е започнала да тече през 2006 г. след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с влязлото в сила решение на ОСЗ и е изтекла през 2016 г. Предявяването на иска по настоящото дело не прекъсва придобивната давност, тъй като ищци са владелците, а не лицата, които се позовават на собственически права и които трябва да бъдат активната страна за прекъсването на давността. И на последно място – обстоятелството, че процесните 4067 кв. м. не са нанесени като самостоятелен имот в действащия план не съставлява пречка за придобиване на собствеността им от ищците, тъй като те представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Съдът се е позовал на т.4 от ТР № 8/23.02.16 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че за да бъдат разграничени два отделни имота не е необходимо границите им да бъдат нанесени материално чрез поставяне на ограда или други гранични знаци, или чрез нанасяне в кадастрален план, регулационен план или кадастрална карта.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата С. Д. Ю..
Жалбоподателката счита, че въззивният съд неправилно е описал процесните 4067 кв. м. „при равни квоти, вместо като реални части“ от имот № ………… Игнорирани били част от събраните доказателства и доводите на жалбоподателката, при което съдът достигнал до неправилен извод, че наследодателят на ищците е владял имота в периода 1939 г. – 1990 г., а след това владението е продължено от ищците в изискуемия от закона давностен срок. Не съответствали на данните по делото изводите на съда, че имотът не е бил включван в ТКЗС; че има пороци в опис-декларацията за внасянето му в ТКЗС, както и че отбелязването в ЕТК няма правопораждащо действие. Неправилно били кредитирани само показанията на свидетелите на ищцата и били пренебрегнати свидетелите на жалбоподателката. Незаконосъобразно било прието, че неотразяването на един имот в плановете на населеното място като самостоятелен не е пречка да бъде придобит по давност. Не било обсъдено оспорването на нотариалните актове на ищците и по-конкретно погрешното отразяване в тях, че се касае за имот в регулация, докато в действителност имотът представлявал земеделска земя, която попада извън строителните граници на населеното място. Не било обсъдено също, че имот пл. № …, описан в нотариалния акт за собственост на ищците, не съществува в КВС, КП, РП, ЕТК, т.е. нотариалният акт сочи имот, необособяван като самостоятелен по нито един план. Не било обсъдено несъответствието между действителните съседи на процесната реална част и посочените в нотариалния акт. Ищците не доказали, че наследодателят им е внесъл имота в ТКЗС. Превратно били интерпретирани свидетелските показания във връзка с владението на имота – съдът неправилно приел, че наследодателят на ищците е владял не само имота около къщата си, но и спорните 4067 кв.м., намиращи се в съседство. Нямало данни наследодателят на ищците да е владял имота необезпокоявано и да е манифестирал намерение за своене. Не било обсъдено в достатъчна степен наличието на юридическо и фактическо отнемане на имота и предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на праводателя на жалбоподателката. Не било взето предвид обстоятелството, че до приключване на процедурата по възстановяване на имота по ЗСПЗЗ не може да тече придобивна давност върху имота. Неправилен бил и изводът, че след образуването на настоящото дело може да тече придобивна давност върху имота.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:
1.Необсъждането на събраните по делото доказателства, респ. избирателното им обсъждане в полза на една от страните, представлява ли съществено процесуално нарушение;
2. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва факта на внасянето на имот в ТКЗС, или задължително това трябва да се доказва само с писмени доказателства;
3. Непроизнасянето по направено оспорване на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК за отмяна, след като същият е издаден за имот в регулационни граници на населено място, какъвто имот никога не е съществувал в тези граници, основание ли е за отмяна на съдебното решение;
4. След като страната не е твърдяла да е била собственик на земеделска земя към момента на внасянето ? в ТКЗС, допустимо ли е да оспорва правата на бивш собственик едва към датата на възстановяването ? по реда на ЗСПЗЗ;
5. Признаване правото на собственост върху земеделска земя при равни квоти, а не при реални части, в какъвто смисъл е даденото на страната указание на съда с надлежно определение, основание ли е за отмяна на постановеното решение.
По тези въпроси се сочи следната практика на ВКС: ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГТК; решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. 1398/2015 г. на IV-то г.о.; решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на IV-то г.о.
Ответниците в производството Б. А. К., С. А. П., З. А. П. и Д. А. С. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което цената на иска не е пречка за касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос въззивното решение не противоречи на посочените две решения на ВКС по чл.290 ГПК, които подчертават, че въззивният съд следва да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор. Макар в обжалваното решение на въззивния съд да преобладават правните изводи, подкрепени с множество практика на ВКС, те се основават на фактическата обстановка, възприета след обсъждане на гласните и писмени доказателства по делото и в контекста на доводите на страните. Дори част от фактическите констатации на съда да са неправилни /например че процесният имот не е бил обобществен при създаване на ТКЗС/, те не се отразяват на крайния резултат, тъй като съдът е изложил евентуални мотиви: че дори за имота да се прилага чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /което предполага зачитане на обобществяването и реституцията по ЗСПЗЗ/, то той е бил придобит по давност от ищците, като в този случай давността е започнала да тече след възстановяването на собствеността с решение № ……. от 31.08.2006 г. на ОСЗ Б.. Този извод е в съответствие с данните по делото. При съвкупната преценка на доказателствата, която съдът е направил, той е извел фактическия извод, че владението на ищците върху процесния имот, установено от техния наследодател още преди създаването на ТКЗС, е продължило и след решението от 2006 г. за възстановяване на собствеността в полза на праводателите на ответницата. Изложени са мотиви защо съдът не се доверява на единствения свидетел, който сочи обратното. Но дори да се приеме за установено заявеното от този свидетел, че със съгласие на ответницата /жалбоподател в настоящото производство/ той е косил част от спорния имот след възстановяването му по ЗСПЗЗ, това не означава отнемане /изгубване/ на владението на ищците. Владението се изгубва с отпадане на някой от елементите на фактическия му състав – упражняване на фактическа власт и намерение за своене. В случая фактическата власт не е била отнета от ищците. Имотът е бил ограден, в него е имало овощни дръвчета и лозе, насадени от наследодателя на ищците, самите ищци след смъртта на своя наследодател са посещавали имота; този имот е бил свързан с тяхното дворно място с жилищна сграда, като между двата имота не е имало ограда. Не е нужно владелецът /ищците/ да упражнява непрекъснато фактическа власт върху имота, а от друга страна епизодичните действия на косене на част от имота не означава установяване на владение върху него от ответницата. Изгубването на владението /на ищците/ е свързано с такива действия, които са попречили на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца – решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о. В случая това условие не е налице. Не е отпаднало и намерението на ищците за своене – напротив, през 2006 г. те са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, а след това има и разпоредителна сделка с идеална част от този имот. Правните изводи на въззивния съд за придобиване на спорния имот от ищците по давност, изтекла след подаване на исковата молба, съответстват на практиката на ВКС, според която придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск от собственика срещу владелеца на имота, а не обратно – решение № 401 от 12.01.12 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., ГК, решение № 705 от 29.10.10 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., решение № 631 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2008 г., III г. о.
Вторият въпрос, свързан с начина на доказване на факта на внасянето на имот в ТКЗС, не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед изложеното по-горе. Изводът на въззивния съд, че процесният имот не е бил внесен в ТКЗС, не е единственият решаващ извод, който определя резултата по делото. Дори съдът да беше приел, че имотът е бил внесен в ТКЗС, резултатът по делото щеше да е същият, предвид изтеклата придобивна давност след възстановяването на собствеността.
Третият въпрос е неясен. Според практиката на ВКС констативните нотариални актове се отменят на основание чл.537, ал.2 ГПК само при уважен иск за собственост срещу лицето, което е титуляр по този акт – Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК. В случая това условие не е налице. Само обстоятелството, че процесният земеделски имот е бил отразен в акта като имот в регулация, не е основание за отмяна на този акт на основание чл.537, ал.2 ГПК. Като не е постановил диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК, въззивният съд се е съобразил с текста на цитираната разпоредба и практиката на ВКС по прилагането ?, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос също не е обуславящ. Предявеният иск се основава на придобивна давност, изтекла след образуване на ТКЗС, а не на собственост към момента на образуване на ТКЗС. По този въпрос жалбоподателката не сочи практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито пък той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Петият въпрос е свързан с виждането на жалбоподателката, че съдът е постановил недопустим диспозитив, с който е описал процесните 4067 кв. м. „при равни квоти, вместо като реални части“ от имот № ……….. Този въпрос не кореспондира с данните по делото и затова по него също не може да се допусне касационно обжалване. Реално съдът е описал процесния имот с площ от 4067 кв. м. като част от имот № …………, като е посочил съседите на целия имот и съседите на процесната част от 4067 кв. м., а освен това е посочил и номерацията и съседите, описани в констативния нотариален акт на ищците. Обстоятелството, че в този нотариален акт имотът е посочен с друг номер по неодобрен план не опорочава нито нотариалния акт, нито диспозитива на въззивното решение. Предмет на иск за собственост могат да бъдат и реални части от регулирани и нерегулирани имоти, които не са нанесени като самостоятелни в действащ план – арг. от ТР № 8/23.02.2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и изрично решение № 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о.; решение № 32 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2018 г., I г. о. Обстоятелството, че съдът е признал на ищците равни права в този имот не излиза извън заявената претенция, а съответства на уточнението на исковата молба, направено с молбата на стр.71 от първоинстанционното производство.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъди сумата от 1000 лв. разноски за касационното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5698 от 17.12.2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Ю. от [населено място], [улица] да заплати на Б. А. К. от [населено място],[жк], ет.5, ап.13, С. А. П. от [населено място], [улица], вх.Г, ет.5, ап.13, З. А. П. от [населено място],[жк], ет.5, ап.13 и Д. А. С. от [населено място], [улица], ет.3, ап.9 сумата от 1000 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: