Определение №561 от 6.12.2019 по тър. дело №1363/1363 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 06.12.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1363 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. П. А. срещу Решение № 86 от 17.12.2018г. по в.гр.д.№ 337/2018г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ № 97/2018г. на ОС Ямбол. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът, предявен срещу Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, гр.Ямбол за прекратяване на сдружението на основание чл.13,ал.1,т.3,б.“б“ ЗЮЛНЦ.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че ответното сдружение осъществява дейност в нарушение на ЗЮЛНЦ и ЗЛОД, не изпълнява задължението си да предприеме действия за избор на нов управителен съвет поради изтичане на мандата на настоящите му членове и тези действия като противоправни покриват хипотезата на чл.13,ал.1,т.3, б.“б“ЗЮЛНЦ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването. Като „съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС” касаторът сочи, че „същият съд не е обсъдил задълбочено събраните доказателства, от които се установява, че ответникът извършва дейности в нарушение на закона – от вписването, до настоящия момент в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не са вписани промени в обстоятелствата; вписаният устав на УС е бил променен на събрание на УС от 27.04.2017г., а четиримата от вписаните членове не са заседавали тогава; променя се състава на УС без да е ясно как е станало това. Следва да се приеме, че същото осъществява под някаква форма незаконосъобразна дейност, която противоречи на закона и на добрите нрави и законът не е приложен точно“. Като съществен процесуалноправен въпрос, по който апелативният съд се е произнесъл в противоречие със закона и съдебната практика е посочен: „ същият съд не е направил задълбочена преценка на процесуалния закон“.
Към изложението е приложено решението по т.д.№ 502/2017г. на ВКС.
В писмен отговор насрещната страна „Ловно рибарско сдружение“Гребенец“, гр.Ямбол оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът е член на Ловно рибарска дружина „Блатец“, която е съучредител на Ловно рибарския съюз „Гребенец“, което обосновава правния му интерес от провеждането на предявения иск. Посочила е, че за да бъде уважена претенция за прекратяване на юридическо лице на посоченото от ищеца основание – чл.13,ал.1,т.3,б.“б“ ЗЮЛНЦ е необходимо ищецът да установи, че то извършва дейност, противоречаща на конституционна забрана, на императивни правила на закона или в разрез с добрите нрави. Подробно е анализирала въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които той основава твърдението си, че дейността на сдружението се извършва по незаконосъобразен начин, а решенията му са в разрез с уредбата на ЗЮЛНЦ и устава му – сдружението не се помещавало на вписания адрес в гр.Ямбол; от учредяването си от 2008г. не били свиквани ОС; не бил ясен съставът на УС; сдружението се управлявало недемократично и еднолично, липсвали данни за приходи и разходи и отчетност. Съставът на апелативния съд е приел за установено твърдението в исковата молба, че управителният съвет е иззел правомощия на Общото събрание на сдружението чрез действия по приемане на годишния отчет и анализ на ловно-стопанската дейност за сезон 2016г-2017г. и финансовия отчет на съюза за същия период. Счетено е, че тези действия на УС са в разрез с устава, но те не попадат в хипотезата на чл.13,ал.1,т.3, б.“б“ЗЮЛНЦ. За неоснователни са счетени твърденията на ищеца за отсъствие на контрол за законност върху актовете на сдружението. Обосновано е, че защитата срещу нарушенията на устава е нормативно уредена. Нормата на чл.13,ал.1,т.3, б.“б“ЗЮЛНЦ е подложена на обстойно тълкуване. След съпоставка на очертаното приложно поле на тази мярка със събраните по делото доказателства е счетено, че претендираната от ищеца крайна санкция за ответното дружество е неприложима, тъй като установените неправомерни действия на управителния орган не изпълняват изискванията за налагане на радикалната санкция и прекратяване от съда на дейността на юридическото лице. Посочено е, че членът на сдружението, недоволен от несъобразените и противоречащи на устава действия на органите на юридическото лице може да защити накърнените си от тях права по реда и способите, предвидени и в самия устав.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от непосочване в изложението на въпрос с правна характеристика като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно селективните критерии, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касатора в изложението проблеми са по правилността на решението, съставляват оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на разпоредбата на чл.13,ал.1,т.3, б.“б“ЗЮЛНЦ и за съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал. Основанията за допускане на касационното обжалване не са тъждествени на касационните основания. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда съществения за изхода на спора правен въпрос от оплакванията и твърденията на касатора.
Искането за допускане на факултативния касационен контрол не може да бъде уважено. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба – сумата 400лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2019г., в който е отразено заплащането на сумата в брой.
По изложените съображения Върховният касационен със, Търговска колегия състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 86 от 17.12.2018г. по в.гр.д.№ 337/2018г. на Бургаския апелативен съд.
Осъжда А. П. А. да заплати на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, гр.Ямбол сумата 400 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top