О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 08.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2068/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) срещу определение № 212 от 11.05.2014 г. по в. гр. д. № 1250/2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 28 от 28.01.2015 г. чрез присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
В частната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил подадената до него молба по чл. 248, ал. 1 ГПК като целяща ревизиране на влязлото в сила първоинстанционно определение по чл. 248, ал. 1 ГПК относно дължимите му за разглеждането на спора пред първата инстанция разноски. Според частния жалбоподател, решаващият състав не е отчел обстоятелството, че с постановеното въззивно решение съдът е отменил първоинстанционния акт и в частта за присъдените му разноски в размер на сумата 485.60 лв., без обаче да му присъди такива съобразно уважената част от претенцията.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], [община] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.06.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата на въззиваемото дружество [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и по-конкретно – за присъждане на разноски за разглеждането на спора в първата инстанция, Пловдивски апелативен съд е преценил, че със същата недопустимо се цели ревизиране на определение № 1281 от 25.09.2014 г. по т. д. № 685/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Изразено е становище, че доколкото посоченият първоинстанционен акт не е бил обжалван, същият е влязъл в сила и въпросът за дължимите за първата инстанция разноски не може да бъде пререшаван.
Настоящият състав намира, че в обжалваната му част въззивният акт е неправилен.
Действително, определение № 1281 от 25.09.2014 г. по т. д. № 685/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от ищеца [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение № 358 от 15.07.2014 г. по т. д. № 685/2010 г. в частта за разноските, не е обжалвано и като такова е влязло в сила. Същевременно, обаче, с постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 28 от 28.01.2015 г. по в. гр. д. № 1250/2014г. първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ответникът по иска [фирма] е осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на ищеца [фирма] сумата 485.60 лв. – разноски за разглеждане на делото в първата инстанция, като в полза на ищеца такива изобщо не са присъдени. С оглед на това и доколкото с определение № 212 от 11.05.2014 г. по в. гр. д. № 1250/2014 г. въззивният съд е присъдил в полза на масата на несъстоятелността единствено разноски за въззивната инстанция (сумата 231 лв.), следва да се приеме, че в случая липсва съдебен акт за присъдени в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство. Поради това, депозираната пред въззивния съд молба по чл. 248, ал. 1 ГПК не е насочена към ревизиране на първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на допълнителни разноски над присъдената с решението сума 485.60 лв., а към присъждане на разноски изобщо, доколкото след отмяната на първоинстанционното решение за тази сума такива на ищеца не са присъдени. Оттук и изводът, че молбата на въззиваемото дружество (ищец) за изменение на въззивното решение в частта за разноските за първоинстанционното производство е основателна. Съобразно уважената от въззивния съд част от иска (4 415.96 лв.), дължимите на ищеца за първоинстанционното производство разноски възлизат на сумата 306.42 лв. Доколкото, обаче, ищецът претендира по-малка сума – 301.95 лв. – и с оглед диспозитивното начало на процеса, на същия следва да бъде присъдена именно тази сума.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 212 от 11.05.2014 г. по в. гр. д. № 1250/2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) молба за изменение на постановеното по делото решение № 28 от 28.01.2015 г. чрез присъждане на разноски за първоинстанционното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 28 от 28.01.2015 г. по в. гр. д. № 1250/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община] да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 301.95 лв. (триста и един лева и деветдесет и пет стотинки).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: