ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
[населено място], 09.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми ноември, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Божилова ч.т.д. № 2640/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.2 пр. второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 232 от 25.09.2017 г. по т.д. № 2168/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., с което съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молба вх.№ 5552/17.05.2017 г. на настоящия жалбоподател, за изменение на определение № 271 от 12.05.2017 г., постановено по т.д.№ 2168/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., в частта за разноските, като присъди в полза на молителя и разноските по заплатено за особения представител на ответника в касационна инстанция възнаграждение. Решаващ аргумент на защитата на жалбоподателя е квалифициране на искането като такова за допълване на определението по чл.288 ГПК, в който случай списък с разноски не би бил задължителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните, за произнасяне на съда, а не за изменението му, по реда на чл.248 ГПК.Позовава се и на обстоятелството, че наред с изричното претендиране на възмездяване адвокатското възнаграждение, заплатено за процесуално представителство в касационна инстанция, присъдено с определението по чл. 288 ГПК, в отговора на касационната жалба изрично е отправено искане за възмездяване и на „ всички направени в производството разноски „, т.е. искането индикира наличието и на друга, освен изрично претендираната с основание и размер разноска.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на п обжалване, като преграждащ произнасянето по същество, съдебен акт.
За да постанови този правен резултат решаващият състав е приел, че липсата на списък на направените по делото разноски води до нанадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл.80 изр.2 ГПК.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК регламентира възможността съдът по искане на страните, заявено в определен срок, да допълни или измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. Разпоредбата на чл.80 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Последица от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.Целта на списъка по чл.80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени.
С Определение № 271 от 12.05.2017 г. по т.д. № 2168/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 585/30.03.2016 г., постановено по в.т.д.№ 4860/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, С. Е. С. е осъдена да заплати на настоящия жалбоподател разноски в размер на 3042,56 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които единствено са индивидуализирани в отговора на касационната жалба. Доколкото съдът се е произнесъл по отговорността за разноски с определението по чл.288 ГПК,исканото по реда на чл.248 ГПК произнасяне е за изменение, а не за допълване на това определение. Поради това и разрешението, дадено в т.8 от ТР № 6/2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС,е приложимо в настоящия случай. Вярно е,че със същото ТР бе прието, че списъкът за разноски може да се инкорпорира и в самата искова молба или жалба, респ. отговор на такава, но последното не изключва задължението за индивидуализиране на разноските по пера,тъй като само по този начин,и в съответствие с принципа на диспозитивното начало, би могла да бъде съобразена волята за възмездяване на самата страна.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 232 от 25.09.2017 г. по т.д. № 2168/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: