О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 06,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №233/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение №1817 от 10.11.2009г., постановено по гр.дело № 3106/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №139/24.06.2008г. постановено по гр.дело №408/2008г. на Пловдивския районен съд. С последното е отхвърлен иск на касатора Г. Б. Л., чрез адв. В с правно основание чл.254 ГПК отм. за признаване за установено по отношение на Д. И. С., че не дължи сумата от 5200 лв. по запис на заповед от 6.07.2004г. с падеж 25.07.2004г., въз основа на който ответникът се е снабдил с изп.лист по гр.дело №5090/2004г., ведно с присъдената ДТ от 104лв. и адвокатско възнаграждение 200лв. Жалбоподателят Г. Б. Л., чрез адв. В релевира оплаквания за недопустимост на съдебното решение и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките по 280, ал.1, т.1, т.2, и т.3 ГПК.
Ответникът Д. И. С. от гр. П. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За постанови обжалвания резултат по иска по чл.254 ГПК отм., въззивният съд е приел, че ЗЗ, въз основа на който ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК отм., е издаден от ищеца на ответника в лично качество, с цел обезпечаване на правоотношение между юридическите лица ЗК “Е” с. Д. поле и “Г“ ООД, чиито представители се явяват физическите лица. Направен е извод, че отношенията между търговците са установени със споразумение от 17.05.2005г. за сумата от 15 000 лв. за доставено от дружество на кооперацията гориво за периода м.април – м.юли 2003г. Доколкото съдържащото се в т.7 на споразумението изявление на С. , че няма финансови претенции към Л. в личното му качество, с изключение на сумата по изп. дело №4499/2004г. и е част от споразумението, с което се уреждат финансовите въпроси между търговците, то създадените правоотношения между физическите лица по повод на издадения запис на заповед имат обезпечителна функция за задължението на ЗК към ООД. Прието е още, че останалите ангажирани по делото доказателства не променят горните фактически и правни изводи, доколкото касаят търговските взаимоотношения между представляваните юридическите лица, във връзка с които между страните по делото са възникнали.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с неправилното тълкуване и приложение на чл.97, ал.1 и чл.254 ГПК отм. и сочи като съдебна практика четири решения на ВКС. Касаторът излага подробни доводи защо счита съдебното решение за неправилно и необосновано, като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и становищата на всяка една от страните в съдебния процес. С общо формулирания въпрос за неправилното приложение на чл.97 и чл.254 ГПК отм. на практика касаторът не е изпълнил изискването на чл.280, ал.1 ГПК да посочи материалноправния или процесуален въпрос релевантен за конкретния спор и обусловил решаващите изводи на съда по делото. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.дело №1/2009г на ОСГТК на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.2. Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато основния за спора правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решен противоречиво от съдилищата, т.е. съдилищата са постановили противоречиви решения по идентичен материален или процесуален въпрос. В случая такова противоречие не се установява. Решение № 1* от 7.7. 2003г. на ВКС по гр.дело №132/2003г. на Vг.о. съдържа произнасяне дали записа на заповед е нищожен когато поемателят, макар и да не е посочен, е индивидуализиран в достатъчна степен, щом са посочени мястото на изпълнение и банковата му сметка, въпрос, който не е разглеждан в конкретното дело, т.е. няма идентичност между делата. В решение № 1* от 11.05.2006г. на ВКС по т.дело №530/2005г. на ТК е прието, че в тежест на съда е да изследва не само редовността на записа на заповед от външна страна, но и да обсъди всички наведени от страната доводи за недължимост на сумата по издадения на несъдебно основание изпълнителен лист, защото макар и да е налице самостоятелност в породените от двете сделки правоотношения – по каузалната и абстрактната, тя не е абсолютна. В решение № 1* от 29.10.2003г. ВКС по гр.дело №2264/2002г. на ІІ т.о. е прието по иск по чл.254 ГПК отм., че не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не. В случая основния за спора въпрос е, дали издател на записа на заповед е кооперацията за обезпечаване на договор за доставка на гориво за сумата от 9450 лв., а не абстрактния характер на записа на заповед. За съществуването на каузална сделка между двете юридически лица е направено признание от ищеца в исковата молба с твърдението, че между ЗК “Е” и “Г” ООД са налице търговски отношения по доставка на дизелово гориво за сумата от 9576 лв. по четири броя експедиционни бележки от 2003г., във връзка с което задължение са били издадени два броя записи на заповед: ЗЗ от 6.07.2004г. за сумата от 5200лв. и ЗЗ от 6.07.2004г. за сумата от 4500 лв., с поемател Д. И. С.. Дали първият запис на заповед е издаден в качеството му на председател на кооперацията, за нейни задължения към търговското дружество или в лично качество, е въпрос на конкретна преценка на фактите по делото. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд и оценката на доказателствата по делото, не представляват основание за допускане до касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да спре производството по делото на основание чл.182, ал.1, б”г” ГПК отм. Влязлото в сила решение по т.дело №1008/2008г. на Пловдивския окръжен съд няма значение за изхода по конкретното дело не само поради разлика в страните, но и поради разликата в предмет на спора по двете дела. В този смисъл оплакването за недопустимост на съдебния акт на окръжния съд се явява неоснователно.
Не се обсъжда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като същото не се поддържа от касатора съгласно подадената молба от 8.01.2010г. във връзка с указания за отстраняване на нередовност на касационната жалба.
В заключение, не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.11.2009г. постановено по в.гр.дело № 3160/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: