О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№562
София,01.10. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 500 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Г. С. Г. чрез адв. Н срещу определение № 2205/29.06.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1241/2009 г.
С него, като е потвърден акт на първостепенния Варненски районен съд, е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се основава касатора.
Разглеждането на поставения в изложението правен въпрос за съпоставката между съдържанието на заявлението по чл. 411 и чл. 417 ГПК, няма да се отрази върху крайния резултат по атакуваното определение. Отказът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обоснован преди всичко на установеното несъответствие между длъжника по заявлението – юридическо лице с ЕИК № 1* и длъжника по документа, представен по чл. 417, т. 3 ГПК, както и поради обстоятелството, че търговско дружество с наименование „А” ЕООД, гр. Д., не съществува в правния мир /извършена служебна справка по чл. 23, ал. 4 ЗТР/.
Тези заключения са направени при проверката на съда дали документът по чл. 417, т. 3 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения в заявлението длъжник според изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК. Относно тях няма изложени оплаквания в частната жалба, нито поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 2205/29.06.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1241/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: