4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 11.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 808/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. С. Л. срещу решение № 105 от 21.04.2011 г. по гр.д. Nо 152/11 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1109 от 16.12.2010 год. по гр.д. № 3319/2010 год. на Великотърновски районен съд, с което е допусната делба между касатора Д. и Ж. И. А., М. Н. П., С. И. С., И. Д. Д. и П. Д. В. на лозе с площ от 1.197 дка, нива с площ от 29.150 дка и нива с площ от 15.101 дка, находящи се в [населено място], [община], при следните квоти – по 3/18 за Ж. И. А. и С. И. С., по 2/18 за Д. Д. Д., И. Д. Д. и П. Д. В. и 6/18 за М. Н. П..
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска за делба за нива с площ от 29.150 дка и нива с площ от 15.101 дка, находящи се в [населено място], [община].
В изложението по чл.284 ал.3 т.3 ГПК жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с това дали се изгубва правото на собственост от един или повече собственици върху земеделски земи, ако те не упражняват фактическа власт върху тях, а тя се упражнява единствено и само от един от съсобствениците в продължение на десет и повече години, необходимо условие ли е снабдяването на един от собствениците, упражняващ фактическа власт, с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за да е налице манифестиране пред останалите съсобственици, че ги счита за свои, отдаването на земеделски имот под аренда и получаване на дивиденти от нея в продължение на десет години и повече от един от съсобствениците, счита ли се като манифестиране на анимус за своене на имота, пълното дезинтересиране от страна на собствениците към имота, може ли да се счете като доброволен отказ от упражняването на право на владение, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че решенията на ПК, постановени по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, имат конститутивно и вещноправно действие.Те имат за последица възстановяване на правото на собственост върху конкретно определена земя и по отношение на конкретно определени субекти.Процесните земи са възстановени на наследниците на Д. Г. С., които са страни в настоящия процес.Обвързващата доказателствена сила на тези решения може да бъде оборвана, като тежестта на доказване лежи върху този, който я оспорва.Прието е, че касатора Д. не е придобил правото на собственост върху процесните имоти – нива с площ от 29.150 дка и нива с площ от 15.101 дка, находящи се в [населено място], [община], защото не е доказал наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на придобивната давност, а именно: установено непрекъснато, явно и несъмнено своене на целия имот, моментът, от който е започнало своенето, манифестиране на промененото намерение да се свои и частта на другите съсобственици, достигане до знанието на другите съсобственици на промененото намерение, изтичане на изикуемата се десет годишна придобивна давност, през който съсобствениците не са се противопоставили.С оглед на така приетото съдът е направил извода, че процесните имоти са съсобствени между страните по делото и е оставил в сила решението, с което е допусната делба при законоустановените квоти.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Същото би било налице, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос, или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,а съдебната практика е трайна и последователна.
В настоящия случай процесните имоти са възстановени на общия на всички страни по делото наследодател Д. Г. С..Решението на ПК има конститувно действие и оборването на неговата обвъзваща сила е в тежест на този, който я оспорва, в случая касатора Д..Правото на собственост не се изгубва, ако не се упражнява от всички собственици, а само от един, тъй като до доказване на противното се предполага, че съсобственика владее за себе си своята идеална част, а спрямо останалите съсобственици е държател.Законът допуска фактическата власт да се упражнява не само лично, но и чрез трето лице.Неупражняването на фактическа власт повече от десет години не води до изгубване на правото на собственост, нито може да се приеме, че е налице доброволен отказ от правото на владение.Отказът от права се извършва по специален ред и няма нищо общо с фактическото положение, защото владението е свързано с упражняване на фактическа власт.Отдаването на имот под аренда е действие по управление на имота, а действията на управление могат да се извършват само от един от съсобствениците и от негово име, без това да накърнява правато на собственост на другите собственици. Всички тези въпроси са решени от въззивния съд съобразно закона и практиката на ВКС.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 21.04.2011 г. по гр.д. Nо 152/11 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: