5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
С., 11,07,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 889 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 16278/17.VІІ.2011 г. на [фирма] – [населено място], подадена против въззивното решение № 833 на Пловдивския ОС, ГК, V-и с-в, от 6.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 704/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3884/22.ХІІ.2010 г. на РС-Пловдив, ХІХ-и с-в, по гр. дело № 4331/2010 г. С последното по отношение на търговеца настоящ касатор са били уважени положителните установителни искове на [фирма]-гр. К., област П. с правно основание по чл. 422 ГПК за съществуването на негови вземания в размер на следните суми: 25 000 лв.-главница и съответно 1 253.13 лв.-мораторна лихва върху същата за периода от 2.VІІІ.2009 г. и до 10.І.2010 г., за които последното е било снабдено със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Присъдена е била от и законната лихва върху горепосочената главница, считано от подаване на заявлението /11.І.2010 г./, по което е било образувано ч. гр. дело № 250/2010 г. по описа на РС-Пловдив и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на [фирма]-гр. К., област П. правно основание по чл. 422 ГПК да се отхвърлят изцяло или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже било „важно да се създаде яснота относно това дали следва да се кредитират от съда представени от ищеца по делото писмени доказателства, които са оспорени от ответника, същите страдат от пороци, а същевременно правораздавателният орган ги е взел предвид при постановяване на крайния си съдебен акт”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]–гр. К., област П. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационната обжалване /в сочената хипотеза по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, така и основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на Пловдивския ОС, претендирайки за потвърждаването му, като в тази връзка се инвокират доводи, че не е било образувано надлежно пр-во по чл. 193 ГПК, но не поради пропуск на решаващия съд, а защото не е било своевременно поискано откриването на такова от страна на ответното по исковете пловдивско д-во.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай липсват такива доводи в изложението на касатора [фирма]-гр. П. към жалбата му, а отъждествяването на едно от касационните отменителни основания /по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК/ с основание за допустимост на касационния контрол е недопустимо.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 833 на Пловдивския окръжен съд, ГК, V-и с-в, от 6.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 704/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 889 по описа за 2011 г.