О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 13.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4173 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. К., Ю. С. К. и Н. С. К. против решение от 20.05.2015г. по гр.д.137/ 2015г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 1/ 05.01.2015 г. по № 85/ 2013 на Луковитския районен съд, с което е извършена съдебна делба по способа по чл. 353 ГПК чрез разпределяне на допуснатите до делба шест земеделски имота имоти между шестимата съделители, а трите имота в урбанизираната територия са разпределени по колена.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е приложил критерии за разпределение на делбените имоти като реалното ползване и направени в имота подобрения, не е мотивирал съдебния акт относно това защо възприема изводите на първата инстанция и за несправедливо разпределение на имотите, защото на касаторите били разпределени изоставени ниви, каквито не са разпределени на останалите съделители, а и защото при групирането на имотите бил разпределен различен брой имоти в различните дялове.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани няколко въпроса: 1. може ли да се разпределят индивидуално недвижимите имоти по чл. 353 ГПК без да се проверяват всички критерии за разпределение като големината на дела, реалното му ползване и извършените в имота подобрения. 2. може ли при изискване на чл. 121, ал.4 от Конституцията за мотивиране на съдебните актове и чл. 3 от ЗСВ съдът да не се занимае служебно с критериите за разпределение, посочени в първия въпрос, 3. може ли при тези изисквания на конституцията и законите да не се мотивира начина на разпределение по чл. 253 ГПК. 4 може ли въззивната инстанция да не действа като решаваща щом липсват констатации за пълно, или частично съвпадане на изводите й с тези на първата инстанция, съгласно изискването на т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. 5. може ли делбените имоти да се разпределят само по критерия по чл. 69, ал.2 ЗН – дял в натура, или следва да се съобразява и равнопоставеност, поставен с ТР № 63-65 ОСГК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация поради неотносимост на поставените въпроси и защото съдът е изложил мотиви относно избрания начин за разпределение на имотите, допуснати до делба, а извършването на делбата е съобразено със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение на 06.06.2014г. е допусната делба на шест земеделски имота в землището на [населено място] обл. Л. : 1.изоставена нива от 5,416 в м. „Жабешкото” съставляваща имот № 043059, 2. нива от 59,790 дка в м. „Долна Т.” имот № 060010, 3. изоставена нива от 0,967 дка в м. „Долна Т.”, имот № 044149, 4. нива от 1,5 дка в м. „Л.”, имот № 067133, 5 нива от 3,634 м. „Д.” имот № 068029 и 6 нива с площ 2 дка в м. „Полето” имот № 084-65 и три имота в урбанизираната територия на [населено място]: УПИ – ХХІІІ в кв. 43 с плащ около 660 кв.м., – УПИ ХХІІ в кв. 43 с плащ около 690 кв.м. и УПИ V-163 в кв. 45 с площ около 580 кв.м. Делбата е допусната между седем съделители Ц. В. Р., Р. В. М. – по 24/14 ид.ч., В. С. И. – 48/144 ид.ч., М. Д. В. – 9/144 ид.ч. и тримата касатори К. С. К., Ю. С. К. и Н. С. К. – по 13:144 ид.ч. Страните са наследници на общия наследодател К. В. И., починал 1971г. Ц. и Р. В. са наследници на сина му В. В., В. И. е наследник на С. И. С.. Касаторите са наследници на С. К. В., като те наследяват и починалата в хода на производството М. Д. В. и квотата на всеки от тях става по 16/144 ид.ч. Така страните са наследници на три колена.
В хода на производството СТЕ е докладвала, че само нивата от 59,790 дка се дели на дялове по чл. 72 ЗН и е изготвила три варианта за разпределение. Първият определя дял за всеки от шестимата съделители от тази нива, като обособява дялове от по 10,520 дка., 8,833 дка, 22,162 дка, 3,224 дка, 7,159 дка. и 7,892 дка. Втория определя два дяла от по 7,171 дка и 8,099 дка, един дял от 20 843 дка и за разпределяне общ дял на касаторите 23 677 дка. Третия вариант обособява от тази нива три дяла от по 19,353 дка, 22,162 дка и 18,275 дка. за разпределяне по колена.
РС е изложил подробни съображения относно способа, при който следва да се извърши делбата предвид нормата на чл. 69, ал.2 ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, което е възможно поради това, че има шест земеделски имота, от които единия делим на дялове и това, че делбата следва да се извърши между шест съделители, поради което е неприложим способа изнасяне на имотите на публична продан и невъзможността да се тегли жребий. Извършил е делбата по чл. 353 ГПК чрез разпределяне на делбените имоти, като е възприел вариант първи от предложения от СТЕ за разпределяне на нивата от 59,790 дка. При обособяване на дяловете се е съобразил със заключението на СТЕ, с която е определен стойността на един дял и е извършена оценка на всеки от дяловете. Критерий за разпределението е бил големината на деля на всеки съделител и стойността на делбените имоти, обособени след разделяне на голямата нива.
Във въззивната жалба, касаторите са твърдяли нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение поради това, че съдът не е изнесъл всички имоти на публична продан, защото имотите били повече от броя на съделителите. В хода на производството са предложили спогодба да им се плати дела от останалите съделители, или да им се разпредели в общ дял голямата нива, което останалите съделители не са приели. Не се предявявани никакви претенции по сметки, или за възлагане на УПИ V-163 в кв. 45 с площ около 580 кв.м., в който има двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, но в много лошо състояние – според СТЕ негодни за живеене и ползване.
С обжалваното решение, въззивната инстанция изрично е обосновала защо възприема, че делбата следва да се извърши по чл. 353 ГПК и защо са неприложими останалите способи. Публичната продан, предвидена в чл. 348 ГПК е неприложима, защото делбения имот не е един, нивата от 59,790 дка е поделяема в размерите по чл. 72 ЗН, а броя на всички имоти дори разделени по видове е по-голям от броя на съделителите и е възможно определяне на реален дял на всеки, а за трите УПИ е възможно разпределянето им по колена. Поради неравенството на дяловете е невъзможно тегленето на жребий, а за възлагане на УПИ V-163 в кв. 45 с площ около 580 кв.м с жилищна и паянтова сграда в него не са заявени претенции по чл. 349 ГПК, поради което този текст е неприложим. Като е констатирал, че делбата е извършена от РС по способа, по който и въззивната инстанция е приела, че трябва да се извърши, е потвърдил решението на РС.
По първия въпрос – може ли да се разпределят индивидуално недвижимите имоти по чл. 353 ГПК без да се проверяват всички критерии за разпределение като големината на дела, реалното му ползване и извършените в имота подобрения. По този въпрос се твърди противоречие с ПП-7-73г. и Р № 140/24.03.2011г. по гр.д.№ 373/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 ГПК. С това решение изрично е прието, че когато броя на имотите съответства, или е по-голям от броя на наследниците, делбата следва да се извърши чрез разпределение така, че да получи всеки дял в натура, съгласно изричното изискване на чл. 69, ал.2 ЗН, а неравенството на дяловете се уравни парично. Публичната продан е приложима като способ, когато броя на имотите е по-малък от броя на съделителите, като преки наследници, и по колена. Изискването за разпределение на съсобствените имоти и за получаване на дял в натура от всеки от съделителите касае цялата делбена маса до изчерпването й, т.е. всички допуснати до делба имоти, а не само част от тях, които могат да се разпределят и изнасяне на публична продан на останалите. Ако броя на имотите не е достатъчен, за да получи всеки наследник отделен дял, наследниците следва да се групират по колена и да се разпредели дял в натура на всяко коляно независимо от волята им. Това са направили съдилищата по същество, т.е. те не са процидирали в противоречие с това решение.
В същото решение действително като критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са определени освен големината на дела и извършените в имота подобрения, реалното му ползване по аргумент от т.5 от ПП № 7/1973г. За да приложи съдът тези критерии обаче, следва по делото да има доказателства за установен начин на ползване на някой от имотите и/или за извършени подобрения от някой от съделителите в делбен имот. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата неудобства в най-малък обем и да не се получава прекомерно разместване на икономически блага, т.е. да се облекчи уреждането на сметките. В настоящия случай касаторите в хода на производството пред РС и пред възивната инстанция не са направили никакви твърдения за установен начин на ползване на някой от делбените имоти, или за извършени в някой от тях подобрения, респективно не са събрани и никакви доказателства в тази насока. Напротив, те са настоявали през цялото време на производството пред двете инстанции за изнасяне на имотите на публична продан. От изявленията на К. К. в с.з. на 11.11.2014г. е видно, че касаторите не ползват нито един от делбените имоти, включително и нивата от 59,790 дка, която са искали да им се разпредели без да се разделя.
В гражданския процес действа принципа на диспозитивното начало. Обемът на защитата се опеделят от ищеца – чл. 6, ал.2 ГПК. Страната сама следва да изложи фактите, от които черпи права. Съдът служебно прилага императивна правна норма и събира доказателства за нея, но страните следва да са направили доводи и твърдения, от които да може да се направи извод за приложимостта на императивна правна норма. Предвид позицията на пълномощника на касаторите в хода на производството пред РС и пред въззивната инстанция относно способа, по който следва да се извърши делбата, за съдът не е имало задължение да събира доказателства кой от съделителите кой имот ползва. Претенция за подобрения не е заявена от никой от съделителите, а няма и никакви твърдения в някой от имотите да са направени такива от някой от съделителите. Така като не е приложил и критерии ползване на делбен имот и извършени в него подобрения при разпределяне на имотите по чл. 253 ГПК, съдът не е постановил решение в противоречие с цитираното решение и съдебната практика. Затова по този въпрос и по следващия въпрос – може при изискване на чл. 121, ал.4 от Конституцията за мотивиране на съдебните актове и чл. 3 от ЗСВ съдът да не се занимае служебно с критериите за разпределение, посочени в първия въпрос въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика, поради което не е основание за допускане по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Както вече се посочи, въззивната инстанция се е мотивирала относно избрания способ за извършване на дебата. Не кореспондира на мотивите на съда следващия въпрос – може ли при тези изисквания на конституцията и законите да не се мотивира начина на разпределение по чл. 253 ГПК. Затова по този въпрос не се допуска касация, както и по следващия – може ли въззивната инстанция да не действа като решаваща щом липсват констатации за пълно, или частично съвпадане на изводите й с тези на първата инстанция, съгласно изискването на т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при действието на новия ГПК са ясно очертани в ТР № 1/2013г. ОСГТК. Въззивната инстанция е обсъдила оплакванията и доводите на касатора за неправилност на решението на РС. Пред нея не е бил въведен довод за неправилно прилагане на критериите за разпределение, не са посочени като такива от въззивниците нито установен начин на ползване, нито подобрения, извършени от тях в някоя от нивите. Оспорен е само способа за извършване на делбата и по това оплакване, съдът е изложил подробни мотиви. При това съдържание на въззивната жалба, в която не са изложени оплаквания на конкретното разпределение на имотите между съделителите и в съответствие с чл. 269 ГПК и ТР № 1/2013г. на ОСГТК, за съда не е имало задължение да мотивира начина на разпределение на имотите по дялове. Решението е съобразено с тази задължителна съдебна практика и с Р № 94/28.03.2014г. по гр.д.№ 2623/2013г. на ВКС ІV гр.о.
Последния въпрос е друга редакция на първия въпрос, по който съдът вече изложи съображения защо не допуска касация. Съгласно ТР № 63-65 ОСГК. когато съделителите са повече от образуваните дялове от делбените имоти и един от имотите е жилище, което може да се възложи, останалите имоти се изнасят на публична продан. Това ТР не се прилага в настоящия случай, тъй като делбените имоти, а и образуваните дялове от тях могат да се разпределят между съделителите. Последните са по-малко от делбените имоти и образуваните дялове от тях, поради което публичната продан е неприложима, а претенция за възлагане на парцела с жилищната сграда няма.
Извършеното разпределение между съделителите не нарушава принципа на равнопоставеност на страните. Тримата касатори, които произхождат от едно коляно са получили отделни дялове от земеделските имоти – по един дял от новообразуван имот от голямата нива, а първите двама – и по една отделна нива и в общ дял тримата – застроения УПИ. Всеки от тях предвид това, че има по-малка квота не би могъл да получи толкова имота, колкото другите съделителки, които притежават по-голяма квота. Обстоятелството, че двете самостоятелни ниви са изоставени означава, че не са обработвани. Нивата, която е получил в дял К. С. К. макар и изоставена се намира в м. Долна турия”, където е и нивата от 58,790 дка, която касаторите са искали да им бъде разпределена без да се разделя, респективно където е деля й от тази нива. Или в обобщение, при разпределяне на делбените имоти, съдът е съобразил критерия по чл. 69, ал.2 ЗН – всеки от съделителите да получи дял в натура съобразно дела си. Съделителите нямат равни дялове, поради което равнопоставеността не означава разпределяне на еднакъв брой имоти.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за касационното производство в размер на 500 лв., съобразно представения договор за правна помощ, от който е видно, че тази сума е платена.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.05.2015г. по гр.д.137/ 2015г. на Окръжен съд-Ловеч по касационна жалба, подадена от К. С. К., Ю. С. К. и Н. С. К..
ОСЪЖДА К. С. К., Ю. С. К. и Н. С. К. да заплатят на Ц. В. Р., Р. В. М. и В. С. И. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: