О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София,14.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ленове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№5631 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №7614 от 10.04.14г. по в.ч.гр.д.№3662/13г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане частната жалба на Н. М. Н. срещу протоколно определение от 14.12.12г. по гр.д.№8228/11г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба от 12.10.12г. по чл.151 ГПК за поправка на съдебен протокол от 07.06.2012г. В. съд е приел, че определението на съда, с което се оставя без уважение или без разглеждане молба за поправка на съдебен протокол не подлежи на обжалване.
Със същото определение №7614 от 10.04.14г. по в.ч.гр.д.№3662/13г. на Софийски градски съд е потвърдено протоколно определение от 14.12.12г. по гр.д.№8228/11г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на молба за поправка на съдебния протокол от 07.06.12г. В. съд е споделил изводите на първата инстанция, че молбата за възстановяване е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.64, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният протокол от 07.06.12г. е бил изготвен в съдебно заседание, така, както е удостоверено в него. Съдът е уважил подадената на 14.06.12г. молба за издаване на препис от протокола. В проведеното на 05.10.12г. съдебно заседание жалбоподателят не е направил искане по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за отправяне на искане за поправка на този протокол, поради което последващото искане от 14.10.12г. е просрочено.
Частна жалба пред ВКС срещу въззивното определение и в двете му части е подадена от Н. М. Н..
Жалбоподателят счита, че въззивното определение представлява отказ от правосъдие и е в нарушение на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз и чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС.
В изложението към жалбата се поддържа, че по конкретното дело възникват правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. “Практически непредставянето на достъп на ищцовата страна до протокола от съдебното заседание в продължение на няколко месеца, което в настоящия случай представлява „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.64 ГПК за възстановяване на срока по чл.151 ГПК, особено както в настоящия случай още с изтичането на срока ищцовата страна е поискала копие от протокола от съдебно заседание, като е представила искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока по чл.152 ГПК и неспазването на визираните изисквания представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за касационно обжалване”.
2. „Длъжен ли е българският съд да събере своевременно ангажираните от ищцовата страна доказателства /свидетелски показания, писмени доказателства и др./ относно факта на практическото непредоставяне на достъп до делото и протокола от съдебното заседание от 07.06.12г., преди да извърши преценка на основанията за продължаване на срока по смисъла на чл.64 ГПК и неизпълнението на това задължение представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за касационно обжалване”.
3. „При положение, че първоинстанционният съдия едва в съдебно заседание на 14.12.12г. е обективирал изявление по чл.64, ал.3 ГПК, с което твърди, че уж срокът по чл.151 ГПК бил пропуснат, от 14.12.12г. започва да тече едноседмичният срок по чл.64, ал.3 ГПК за депозиране на искане за възстановяване на срока и предявеното на 12.10.12г. и потвърдено в съдебно заседание на 14.12.12г. /непосредствено след изявлението на съдията, че срокът е пропуснат/ предявено ли е в законоустановения в чл.64, ал.3 ГПК срок”.
4. “Принципът на примат на правото на Европейския съюз означава ли, че правната норма на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз дерогира всички правни норми на вътрешното право, които и противоречат, включително и правни норми на З. и неизпълнението му от българския съд представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
5. “Правната норма на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България означава ли, че чл.13 от ЕКПЧОС дерогира всички правни норми на вътрешното право, които му противоречат и неизпълнението му представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване”.
Ответникът в производството Р. В. Ванзайдерфелд не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
В първата си част обжалваното определение на Софийски градски съд е преграждащо, поради което частната жалба срещу него следва да се разгледа в производство по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определението на съда, с което се оставя без разглеждане молба за поправка на съдебен протокол не подлежи на обжалване. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС – определение №176/26.05.14г. по ч.гр.д.№1133/14г. на ІІ ГО и цитираната в него практика; определение №480/27.06.12г. по ч.гр.д.№411/12г. на ІV ГО.
Във втората си част определението на Софийски градски съд е постановено в самостоятелно производство по чл.64 ГПК, поради което частната касационна жалба срещу него следва да се разгледа в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Настоящият състав приема, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса са свързани с прилагането на чл.64, ал.3 ГПК но по начина, по който са поставени, са неотносими към спора по настоящото дело. Първият въпрос съдържа в себе си предпоставка, за която няма данни по делото да се е осъществила – препис от съдебния протокол да не е бил издаден в продължение на няколко месеца. От данните по делото се установява, че на 14.06.12г. е подадена молба за препис от съдебния протокол от 07.0612г. По тази молба съдията докладчик е издал разпореждане от 18.06.12г. да се издаде искания препис след внасяне на държавна такса. По делото няма данни след тази дата страната да е потърсила преписа и да е представила доказателства за внесена държавна такса за него. В откритото съдебно заседание от 05.10.12г. отново няма искане за получаване на препис. Бездействието на страната не може да се прехвърли върху съда, а поставеният въпрос, съдържащ в себе си ненастъпила предпоставка, не е определящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Вторият въпрос е свързан с първия и за него важи всичко казано по-горе. Освен това в случая не е имало искане за събиране на доказателства за установяване факта на непредоставяне на протокола от страна на съда. Ето защо този въпрос също не е определящ за изхода на делото. В т.3 на изложението към частната касационна жалба не се съдържа въпрос, а твърдение, че срокът за подаване на молба по чл.151 ГПК започва да тече от 14.10.12г. Касационното обжалване се допуска по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а не по твърдения на страните.
Останалите два въпроса – четвърти и пети, не са свързани с прилагането на чл.64, ал.3 ГПК, поради което не са определящи за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Прилагането на чл.64, ал.3 ГПК не засяга проблематиката на европейското право и Конституцията на Република България, нито пък може да обоснове необходимост от преюдициално запитване до съда на ЕС, в какъвто смисъл има искане в частната жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №7614 от 10.04.14г. по в.ч.гр.д.№3662/13г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. М. Н. срещу протоколно определение от 14.12.12г. по гр.д.№8228/11г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба от 12.10.12г. по чл.151 ГПК за поправка на съдебен протокол от 07.06.2012г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7614 от 10.04.14г. по в.ч.гр.д.№3662/13г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 14.12.12г. по гр.д.№8228/11г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на молба за поправка на съдебния протокол от 07.06.12г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: