7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
[населено място], 15.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември , през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1646 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и Г. М. Д. против решение № 15/23.01.2017 г. по т.д.№ 717/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което частично е потвърдено решение по т.д.№ 882/2014 год. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК искове на [фирма] против касаторите, за установяване вземане на ищеца към ответниците, на основание договор за кредит, в размер на 123 976, 27 CHF – неиздължена главница по договора за кредит , обявен за предсрочно изискуем към 23.09.2014 г. , в размер на 12 161,79 CHF – дължима възнаградителна лихва по договора , к а к т о и в частта в която след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният по същия ред установителен иск за дължима от ответниците сума от 10 472,83 CHF,наказателна лихва.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени от тях доводи във въззивната жалба и конкретно – че приложения от банката механизъм на погасяване на кредита не кореспондира с нормативните изисквания, нито с договореното. Оспорват правилността на извода, че нищожността на установените, като неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 и т.12 ЗЗП, клаузи на договора за кредит, не влече нищожност на целия договор, както и правилността на извода , че сключеният договор за кредит не е нищожен, поради липса на съгласие,вкл. с оглед изключеното като доказателство приложение № 1 към договора, при което същият остава без клаузи относно договорения между страните курс „купува„ за швейцарския франк,относно договорения лимит в швейцарски франкове и относно датата на усвояване на кредита. Оспорват и правилността на извода, че сочената като неравноправна клауза на чл.23 от договора не е нищожна , като противоречаща на добрите нрави.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземания към ответниците, в качеството им на солидарно отговорни длъжници, въз основа на сключен договор за кредит , обявен за предсрочно изискуем, с доведено до знанието на ответниците волеизявление на банката на 23.09.2014 година. За вземанията същият се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК . Ответниците оспорват основателността на исковете, като противопоставят възражение за нищожност на договора за кредит, като сключен при липса на съгласие, при противоречие с добрите нрави, като привиден , както и като изцяло нищожен, предвид нищожност на чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.3,чл.12 ал.1 и чл.23 от същия, като неравноправни по смисъла на чл. 143 т.10 и т.12 от ЗЗП.Обстоятелствата, на които основават възраженията си, са следните: въпреки демонстрирано пред кредитодателя желание за получаване на кредит в евро / в който е извършено и разплащането на жилището, за което целево е отпуснат част от кредита / и водени преговори за получаването на кредита в евро, същият е сключен в швейцарски франкове, каквато валута е и преведена по сметка на кредитополучателите, и в този смисъл коментиран от съда , като усвоен в тази валута кредит. След заверяване сметката на кредитополучателите в швейцарски франкове, кредитът е превалутиран в евро, с прилагане курс на швейцарския франк към лева по централен курс на БНБ и курс на лева към евро към съответната дата. Ответниците твърдят, че банката се е възползвала от тяхната некомпетентност, с което им е наложила крайно неизгоден вариант на ползване на кредит, при почти двойно оскъпяване на същия, спрямо вариант на сключването му в евро. Относно неравноправността на клаузите се позовават на предвидено в същите олихвяване, с прилагане на едностранно променян от банката базов лихвен процент, но без визирани в договора или Общите условия конкретни основания за едностранно налагане на промяната. В същия аспект са и доводите досежно уговорената едностранна промяна от страна на банката, на приложимата Тарифа за условията, лихвите , таксите и комисионните.
За да потвърди в частта , в която са уважени исковете, респ. отмени частично и уважи и иска за установяване на дължима наказателна лихва, въззивният съд е приел, че сочените от ответниците обстоятелства не обуславят нищожност на договора за кредит, като сключен поради липса на съгласие / предвид постигнати насрещни съвпадащи си волеизявления с предмета на същия и ирелевантност на водените преговори , доколкото в хода на същите е допустимо и не противоречи на закона промяната във волята на договарящите страни /, нито като нищожен поради сключването му като привиден / тъй като привидността – сочена като относителна – предпоставя от една страна установяване на действително сключен прикрит договор и във всички случаи демонстрирана воля от всяка от страните по сделката, за сключването му като привиден, каквото начало на писмено доказателство за симулативност съдът е отрекъл да е представен по делото ,а воля за сключване на договора като привиден се оспорва от банката /. Не е възприето и възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като не са налице доказателства, че към момента на сключването му банката е била в известност за предстоящо,постоянно и сигурно покачване на курса на швейцарския франк,поради което и към момента на сключване на договора – единствено релевантен за преценката за нищожност – не може да се обоснове извод за фрапиращо несъответствие на престациите , обуславящо извод за противоречие с добрите нрави. Съдът е потвърдил съображенията на първоинстанционния съд, за нищожност – като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП – клаузите на чл.3 ал.1 и ал.5 , чл.6 ал.3 и чл.12 ал.1 от договора , но счел, че нищожността им не влече нищожност на целия договор и правоотношението между страните следва да се регулира съобразно съдържанието на клаузите – конкретно за приложим процент за възнаградителна и наказателна лихви – такова каквото е към момента на сключването на договора / 6,15 % – за възнаградителна лихва и 16,5 % – за наказателна /.Съдът е счел, че клаузата на чл.23 от договора не е нищожна, тъй като е относима към допълнително договорена услуга за обмяна на валута във връзка с погасяване на кредита, а и по отношение на същата намира приложение изключението на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, доколкото промяната във валутния курс не е резултат от субективната воля на кредитодателя , а е съобразима въпреки същата .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ При какви случаи нищожността на отделни клаузи в договора влече цялостната му нищожност и в тази връзка как следва да се тълкуват разпоредбите в един договор ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 430 по гр.д.№ 1673/2014 год. на ІV г.о. и реш.№ 347 по гр.д.№ 290 / 2010 год. на ІV г.о. ВКС / към което препраща и съответно споделя съставът, постановил първото посочено решение /; 2/ Какви са задълженията на съда при преценка на всички доказателства и доводи на страните по делото ? – обосноваван в идентична хипотеза – противоречие с реш.№ 403 по гр.д.№ 3902/2014 год. на ІV г.о., реш.№ 212 по т.д.№ 1106/ 2010 г. на ІІ т.о., реш.№ 37 по гр.д.№ 241/2011 год. на І г.о. и реш.№ 202 по т.д.№ 866/2012 год. на І т.о. на ВКС; 3/ Липсата на съгласие на кредитополучателите да получат кредита в посочената в договора валута, основание ли е за прогласяване на нищожността на договора и липсата на воля на кредитополучателите относно това на коя дата да бъде усвоен кредита, какъв е приложимия курс „купува„ за швейцарския франк и какъв е кредитният лимит,предоставен на кредитополучателя в швейцарски франкове,основание ли е за прогласяване нищожност на договора ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика по въпроса ; 4/ Как третира съдът клаузи в договор за кредит, когато банката си е запазила правото да променя едностранно както базовия лихвен процент за жилищни кредити, въз основа на който се определя възнаградителната лихва по договора, така и въз основа на това на дължимата наказателна лихва и тарифата за начислявани такси , лихви и комисионни, без право на договаряне на промяната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречива казуална съдебна практика – въззивното решение спрямо възприетото по този въпрос в реш. № 212 по гр.д.№ 381/2015 год. на Апелативен съд – Варна.
Първият от въпросите – в частта си относно критериите за приемане нищожност на договора, поради нищожност на отделни клаузи от същия – е релевантен, тъй като и въз основа на приетите за неравноправни, съгласно чл.143 ЗЗП , клаузи на договора за кредит, засягащи механизма на формиране на възнаградителната и наказателна лихви, въззивният съд е отрекъл същата да влече нищожност на целия договор . Във втората си част ,обаче , относно тълкуване на клаузите, въпросът е ирелевантен, тъй като по делото не е възниквал, нито служебно повдиган от съда спор относно тълкуването на договорна клауза, като неясна , непълна или противоречива и за прилагане принципите на тълкуването по чл.20 ЗЗД . Не се твърдят неясни , а единствено неравноправни , съответно нищожни поради липса на съгласие или противоречие с добрите нрави, клаузи на договора . Още повече, въпросът как следва да се тълкуват конкретни клаузи от един договор, би бил винаги фактологичен, обусловен от обстоятелствата по конкретния спор и непредпоставящ възможност за еднозначен отговор по приложението на чл.20 ЗЗД . Преди всичко, обаче, въззивният съд не е прилагал, нито е имал повод да прилага принципите на тълкуването, съгласно същата норма. Независимо от удовлетворяване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросът в първата си част не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочените решения са задължителна съдебна практика в отговор ,относим към втората му част, която , както се посочи по-горе , не удовлетворява общия селективен критерий.
Вторият – процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и доказателства по делото – касаторите са предпоставили от непроизнасянето му по възражение за неправилно осчетоводяване и съобразяване от банката на извършените от ответниците – кредитополучатели – погашения на кредита, в резултат на което са формирани претенциите на банката. Това неправилно осчетоводяване се твърди в противоречие с нормативни изисквания и договорни клаузи. Възражение с такъв предмет, обаче, въззивната жалба не съдържа. В същата е оспорено съгласието на кредитополучателите с практически приложения за изчисляване на задълженията, съобразно вече извършените погашения, погасителен план – сочено като Приложение № 2 към договора и каквото банката не е представила. Първоинстанционният съд се е позовал на представянето на такъв от самите ответници, с възражението по реда на чл.414 ГПК,а в евентуалност и на факта на извършвани погашения от кредитополучателите, в съответствие със същия, в качеството му на допустимо и като последващо постигнато съгласие за сроковете на погасяване,които по начало не са съществен елемент на договора. Липсата на съгласие за погасителния план, обаче, се сочи от ответниците като основание за нищожност на договора, т.е. като относимо към съществен негов елемент. Въззивната жалба не съдържа възражение за неправилно приложен механизъм на осчетоводяване погашенията на кредита,с посочения в изложението по чл.280 ал.1 ГПК смисъл. Следователно , не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, за произнасяне по процесуалноправен въпрос, значим за прилагане правните последици от нарушение на чл.269 пр. второ ГПК. Непокриването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Третият от въпросите, в първата си част, не кореспондира на извода на съда, че е налице материализирано и неоспорено от доказателствата по делото, съгласие за сключване на договора за кредит в швейцарски франкове. Поради това, като несъответно формулиран на решаващи изводи на съда и предпоставящ предварителна преценка от настоящия състав на правилността на решението, досежно кредитирането на доказателствата, на основания, приложими в различна от настоящата фаза на касационното производство и недопустимо в производството по чл.288 ГПК, въпросът не покрива изискването за правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Във втората си част въпросът не кореспондира на формиран извод на съда с такъв предмет, макар да е въведен съответен довод с въззивната жалба на ответниците.Дори да се приеме за правен, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания по т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По начало е неясно защо страната предпоставя, като съществено за предмета на постигнатото съгласие, уговарянето на дата на усвояване на кредита и курс „купува„ за швейцарския франк, след като както усвояването, така и последващото погасяване, съобразно уговорката между страните , е договорено в тази валута, т.е. и съобразно формално договореното единствено в право на ответниците е да определят условията за закупуване на съответната валута, с оглед връщането на кредита в същата.Напълно неясно е и възражението за липса на предмет на договора, с оглед неуговорен лимит на кредита в швейцарски франкове, при изрично договорен размер на отпускането му в тази именно валута. Обосноваването на допълнителния критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във всички случаи предпоставя позоваването на норма – неясна, непълна или противоречива, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / съответно посочена / или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, но неправилна , предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съдебна практика. Такава значима за отговор на правния въпрос норма касаторите не са посочили .
Четвъртият въпрос отново не покрива общия селективен критерий, тъй като отговор на същия, даден и от въззивния съд в съответствие с формирана от решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдебна практика, сам по себе си не обуславя различен от настоящия правен резултат. Както се посочи по-горе, съдът не е отказал да признае сочените от страната клаузи за неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП / изключая чл.23, но основанията за търсената й нищожност са различни от визираните във въпроса/, но като последица от това е приложил първоначално договорените лихвени проценти, за формиране на възнаградителна и наказателна лихви, като е отказал да признае нищожността на целия договор. Решение № 212 по гр.д.№ 381/2015 г. на Варненски апелативен съд , с което се обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, по начало не влиза в противоречие с формираната задължителна съдебна практика в отговор на въпроса за приложението на чл.143 ЗЗП, нито в противоречие с решението на въззивния съд, а доколкото страната го е сочила в аспект на коментираните различно последици на цесията, в полза на цесионера [фирма], то формулираният от касатора въпрос се явява несъответен. Дори би се приел за съответен, не са ангажирани доказателства за влизането на решение № 212 на ВАС в сила, за да би било същото съобразима от настоящия състав , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, казуална съдебна практика.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 15 / 23.01.2017 г. по т.д.№ 717/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: