5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.562
София, 19.08.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. д. N 3 457 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Х. от [населено място] срещу въззивно определение № 414 от 25.07.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 344/2013 г. Със същото е потвърдено определение № 657 от 21.06.2013 г. на ОС [населено място], с което е прекратено производството по гр. д. № 135/2013 г. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски, с приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са изразили становище за становище за недопустимост на частната жалба. Изложени са и доводи за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 135/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд е образувано по искова молба от Т. И. Х. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], с искане на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на да бъдат признати за нищожни клаузи на договор за потребителски кредит HL 35 987/17.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 27 500 лв. С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за местната подсъдност на спора. С определение № 657/21.06.2013 г. съдът е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на СГС.Този съдебен акт е потвърден от АС [населено място] с определение № 414 от 25.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 344/2013 г. – предмет на настоящото производство. Въззивният съд е приел, че жалбоподателя няма качеството на „потребител” с оглед на което не може да се позовава на подсъдността по чл.113 ГПК.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото и наведените от частния жалбоподател доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че релевантният правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд е свързан с правото на частния жалбоподател като страна по сключен с банката – ответник договор за кредит, обезпечен с ипотека, представляващ финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 Закон за защита на потребителите да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Наведени са доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 113 ГПК, обективирана в постановените по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 175 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на II т. о., определение № 408 от 24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1 206/2014 г. на ІІ т.о. В определенията е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон; Понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. С разпоредбата на § 13, т. 12, б. „б“от ДР на З. дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като „финансова услуга“, което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител“ по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 З. и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата. Въззивният съд е отрекъл правото на ищеца – частен жалбоподател да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, въпреки изложените доводи в исковата молба, че исковете се предявяват за защита на права, произтичащи от ползвана финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на З. По този начин съдът се е отклонил от посочената задължителна практика на ВКС, което съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се обсъждат доводите в изложението, относими към основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С оглед констатираното противоречие на въззивното определение с практиката на Върховен касационен съд, частната касационна жалба е основателна.
В конкретния случай, ищецът /жалбоподател в настоящото производство/ е предявил претенциите си пред ОС [населено място], в чийто район се намира постоянния му адрес. Правото на избор на местна подсъдност същият е обосновал с качеството си на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на З.. Като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит ищецът несъмнено има качеството „потребител на финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Исковете са основани на твърдения за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит, засягаща правата на ищеца като потребител на финансовата услуга, от което следва, че същите носят белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на З., от което произтича правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Разградски окръжен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца, и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски градски съд като съд по седалище на ответниците.
С оглед изложеното, обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на ОС [населено място] следва да бъдат отменени като неправилни, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. С оглед изхода на делото и представените доказателства към частната жалба следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените от него разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 414 от 25.07.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 344/2013 г., както и потвърденото с него определение № 657 от 21.06.2013 г. на ОС [населено място] по гр. д. № 135/2013 г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.”, ул. „околовръстен път” № 260 и [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „О.”, [улица] да заплатят на Т. И. Х. от [населено място], [улица], общ. Р. сумата от 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/ съдебни разноски за настоящото производство, от които 500 лв. адвокатски хонорар и 15 лв. държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: