3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 562
С., 21.11. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 365/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 96 от 28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 101/2011 г. на Бургаския апелативен съд без уважение е оставена частната жалба на Е. П. Н. срещу определение № 263 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ищцата, която иска то да бъде отменено като неправилно.
Жалбоподателката обосновава допускането до касационно обжалване с основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК /основанието за противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховния касационен съд не е подкрепено с посочване на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ по въпроси, поставени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
От ответниците [фирма] счита, че обжалваното определение следва да се остави в сила, Т. Г. Н. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата, сега жалбоподател, и ответникът Т. Н. са съпрузи, които по време на брака си придобили чрез покупко-продажба с н. а. № 198/2003 г. и купувач Ем. Н. недвижимия имот, предмет на иска, върху който е насочено принудително изпълнение за парично вземане от банков кредит с взискател [фирма] и длъжник Т. Н.. Не е спорно, че ищцата упражнява фактическа власт върху имота чрез отдаването му под наем, както и че не е обжалвала по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК действията на съдебния изпълнител – извършване на опис.
Ищцата твърди, че имотът е заплатен изцяло със средства, получени от търговската й дейност като едноличен търговец и в период на фактическата раздяла с ответника Н., продължаваща повече от 10 години, и като счита, че е станала изключителен собственик, иска да се признае за установено, че вещта не принадлежи на съпруга й – длъжник по изпълнението.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, приел, че ищцата се явява трето, неучастващо в изпълнителното производство лице, в чието владение се намира имотът, върху който е насочено изпълнението. В този случай тя може да осъществи защитата на правата си срещу незаконно изпълнение по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, като проверката на съда при обжалване действията на съдебния изпълнител не се ограничава до процесуалната редовност на съответното действие, а обхваща и въпроса за собствеността на запорираната или възбранена вещ. Ако жалбата бъде уважена, изпълнението върху вещта, владяна от третото лице, се прекратява, и то постига целта на защитата си – да осуети незаконното изпълнение. Третото лице ще има нужда, а оттам и интерес от защитата по чл. 440 ГПК, ако имотът се държи от длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него. Като намерил, че не е налице първата от двете кумулативни предпоставки /вещта, предмет на изпълнението, да не е във фактическата власт на третото лице, поради което то не може да защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител/, съдът заключил, че в случая не е налице правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпросите по приложението и съотношението на разпоредбите на чл. 440, ал. 1 и чл. 435, ал. 4 ГПК и за характера и пределите на производството по чл. 437 и сл. ГПК, какъв е обсегът на събиране на доказателства и преценка на това кой е действителният собственик на имота, върху който е насочено изпълнението, именно в рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Счита, че като е приел, че спорът за титулярството на правото на собственост може да се разглежда и решава със сила на пресъдено нещо не в исков процес, а в контролно-отменително производство, съдът е разрешил поставените въпроси при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
С определението, предмет на частната жалба, е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му е допустимо ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката поддържа на първо място основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но то не е налице, тъй като представените съдебни актове не са влезли в сила и следователно не се касае за противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на закона.
Не се констатират и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Не е налице произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с тълкуването на закона, който, поради противоречивото му прилагане от съдилищата, да е от значение за развитието на правото, с цел еднаквото прилагане на закона. Трайната съдебна практика по приложението на процесуалния закон приема, че на третото за изпълнителния процес лице не е предоставено да избира дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба. То ще може да обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице – чл. 435, ал. 4, изр. 1 ГПК. В това производство, за нуждите на изпълнителния процесс, съдът следва да се произнесе и по въпроса за собствеността. В този смисъл е разпоредбата на чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК, според която жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Ако обаче третото лице твърди да е носител на права, засегнати от изпълнението, то може да осъществи защитата на правата си само по исков ред. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с нормативната уредба и съдебната практика, предвид безспорното обстоятелство, че спорният по делото имот е във владение на ищцата, поради което и не се разкрива основание за допускане на касационно обжалване по приложението и съотношението на разпоредбите на чл. 440, ал. 1 и чл. 435, ал. 4 ГПК и за характера и пределите на производството по чл. 437 и сл. ГПК
Наред с това следва да се посочи, че определящият изхода на спора по допустимостта на производство въпрос е различен от поставените от жалбоподателката и той е свързан със спецификата на хипотезата, пред която страните са изправени. В този смисъл не е налице и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частната касационна жалба за разглеждане по същество. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е правото на собственост върху вещ, придобита от ищцата и ответника – длъжник по изпълнителното дело, в режим на съпружеска имуществена общност. Изпълнението върху вещи в съпружеска общност се извършва съгласно чл. 502-506 ГПК. Законът допуска изпълнението върху такава обща вещ на основата на равни идеални части на съпрузите – чл. 506 ГПК. Претенциите за по-голям дял биха затруднили значително осъществяването на изпълнителното производство, поради което е въведена и забраната при продан на обща вещ съпругът недлъжник да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът длъжник, а взискателят да претендира, че на същото основание делът на съпруга длъжник е по-голям. Налага се извод по аргумент за по-силното основание, че при наличие на висящо изпълнително производство, с оглед постигане целта на същото – удовлетворяване притезанието на кредитора, претенциите на съпруга недлъжник за изключителна собственост на общата вещ поради влагане на средства с извънсемеен произход, са недопустими.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 96 от 28.04.2011 г. по ч. гр. д. № 101/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: