2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 06.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4182 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. Н. Н., с адрес в [населено място], против разпореждане без номер от 6 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4661/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частната му касационна жалба против постановеното по същото дело въззивно определение № 3286 от 11 октомври 2017 г., поради неотстраняване на нередовностите й в срок. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се сочи, че дадените указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности са неясни и противоречиви.
С обжалваното разпореждане е съобразено, че подадената от Н. частна касационна жалба против въззивно определение № 3286 от 11 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4661/2017 г. на апелативния съд в [населено място], е оставена без движение с разпореждане от 5 февруари 2018 г., като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчването на препис да отстрани нередовностите като представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, и частната касационна жалба и изложението да бъдат приподписани от адвокат на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 284, ал. 2 ГПК, както и да се представи пълномощно за приподписалия жалбата адвокат за процесуално представителство на жалбоподателя пред ВКС. Констатирано е, че препис от това разпореждане е връчен лично на Н. на 13 март 2018 г., като в едноседмичен срок от тази дата, жалбоподателят е депозирал молба, с която указанията на съда не са изпълнени. С ново разпореждане от 20 март 2018 г., апелативният съд е предоставил нова възможност за отстраняване на констатираните нередовности, като същото е връчено на жалбоподателя лично на 16 май 2018 г. Тъй като, независимо от дадената на жалбоподателя възможност, нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени, с обжалваното разпореждане жалбата е върната.
Разпореждането е правилно.
Частната касационна жалба е била изготвена без представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, и същата не е била приподписана от адвокат, съгласно изискванията на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 284, ал. 2 ГПК. Процесуалните действия по проверка на редовността по чл. 275, ал. 2, вр. 262, ал. 1 ГПК, са извършени законосъобразно от администриращия съд. Съобщението за указанията по чл. 262, ал. 1 ГПК и преписът от разпореждането за оставяне на производството без движение са редовно връчени на жалбоподателя. В срока за отстраняване на нередовностите, а и към момента на постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, недостатъците на частната касационна жалба не са били отстранени. При тези обстоятелства законосъобразно въззивният съд е приложил чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпоредбата предвижда връщане на жалбата при неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Частният жалбоподател в законоустановения срок не е изпълнил указанията на въззивния съд, което има за правна последица връщане на жалбата, както е сторено от администриращия съд.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу жалбоподателя Н. искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установени задълженията на Н. за потребена топлоенергия в имот с абонатен №134988 по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство, с цена на исковете, определена в първоинстанционното производство по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – 2049,03 лева главница и 670,05 лева лихва. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в приложимата й редакция, приета със ЗИД ГПК, обн. ДВ, бр. 86/2017 г., е предвидена необжалваемост на решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключенията, изчерпателно изброени в нормата, незасягащи исковете, предявени по настоящия спор. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. Администриращият съд извършва проверка не само за редовност на подадена жалба, но и за допустимостта на обжалването (сравни чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК), така че в компетенциите на Софийски апелативен съд в случая е било да прецени дали частната касационна жалба е срещу акт, подлежащ на касационна проверка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 6 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4661/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: