О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2038/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 290 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 9063/2016 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 05.10.2010 г. по гр.д. № 15 323/2008 г., и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което са отхвърлени предявените от „Праймс БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], против В. П. С. и Д. В. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че дружеството е собственик на стая с площ около 15 кв.м, находяща се в сградата в [населено място], [улица], пети надпартерен етаж, при съседи: от изток- ап. № …., от запад- ап.№ …., от север – вътрешен двор и от юг- стълбищна площадка, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху нея, както и исковете с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената стена за преграждане на описаното помещение.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от „Праймс БГ” ЕООД, представлявано от управителя на дружеството Д. С. Д., приподписана от адв. В. Н.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е мотивирано с неверни и необосновани заключение на вещите лица от приетите по делото съдебно- технически експертизи. Твърди, че съдът не е изяснил правната природа на представения по делото екзекутив, одобрен на 26.02.1999 г., поради което е направил необоснован извод, че същият отразява съществено отклонение от одобрените строителни книжа и съгласно чл. 229а ППЗТСУ/ отм./ промяната е следвало да се извърши чрез промяна на одобрения архитектурен проект и акт за узаконяване. На следващо място поддържа, че въззивният съд е обосновал изводите си по делото с доказателства, събрани в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал.2 и 3 ГПК.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, са следните: 1/ Има ли процесуално задължение въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, в тяхната взаимна връзка и зависимост. 2/ Има ли процесуално задължение въззивният съд да изложи мотиви защо кредитира, респ. не кредитира заключенията на вещите лица в тяхната цялост или отделни изводи по предмета на допуснатата експертиза. 3/ Допустимо ли е събирането на доказателства във въззивното производство, които са могли да бъдат поискани и събрани в срок пред първоинстанционния съд. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В подадените отговори на касационната жалба ответниците по касация Д. В. С. и В. П. С. са изразили становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният от „Праймс БГ” ЕООД иск е за ревандикация на една стая с площ от около 15 кв.м, за която ищецът е твърдял, че е част от собствения му апартамент № …., находящ се в сградата на [улица] [населено място], която ответниците са завзели без основание, позовавайки се на стари архитектурни проекти.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № …. г. Д. С. Д. е закупил от шест физически лица апартаменти №№ …. и …., находящи се на петия надпартерен етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица]. В акта е посочено, че апартамент № …. има застроена площ съгласно нотариалния акт на продавачите от 145 кв.м, а съгласно проекто-сметната документация – 124.41 кв. м, и се състои от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения. Сред документите, представени пред нотариуса при изповядане на сделката, фигурират архитектурен проект, одобрен от СО, УАГ на 19.03.1996 г.; разрешение за строеж № 367 от 30.10.1996 г.; проекто- сметна документация.
С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № …. г. ответниците Д. В. С. и В. П. С. са закупили от Е. Й. М. и Т. Г. М. апартамент № …. и апартамент № …., находящи се на същия етаж в сградата. В акта апартамент № …. е описан със застроена площ 73.57 кв.м съгласно нотариалния акт на продавачите, а съгласно проекто-сметната документация – 73 кв.м, състоящ се от стая, дневна, кухня – столова и сервизни помещения. От своя страна продавачите М. са се легитимирали като собственици на продадените имоти с нотариален акт № …. г., с който са ги закупили от същите шест физически лица, от които е закупил жилища и Д. Д.. В този нотариален акт апартамент № …. е посочен с площ от 73.57 кв. съгласно документа за собственост на продавачите, а по проектосметна документация- 73 кв.м.
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че за изграждане на сградата има архитектурен проект, одобрен от СО- УАГ на 19.03.1996 г. По този проект спорната стая представлява част от апартамент № …., придобит впоследствие от ответниците. На 27.06.1997 г. е одобрена преработка на проектите по време на строителството и е издаден Акт за узаконяване № 322/27.06.1997 г. По този проект за кота +12.20 е предвидено апартаменти №№ …. и …. да бъдат обединени в ателие № 1, а апартаменти №№ …. и …. – в Ателие № 2, без да се променят площите и границите им. Спорното помещение е отразено като част от ателие № 2.
Твърдението на ищеца е било, че стаята е включена в обема на закупеното от него жилище, представляващо апартамент № …., съгласно екзекутив, одобрен на 26.02.1999 г., според който тя е част от голяма дневна в жилището.
Приетите по делото съдебно- технически експертизи са установили, че действително в архива на СО – НАГ съществува архитектурен чертеж с надпис ”Одобрява се към строително разрешение № 367/96 г./” от 26.02.1999 г., който предвижда присъединяване на стаята от апартамент № …. към съседния апартамент № ….. В антетката на чертежа е отбелязано ”Фаза- заснемане за узаконяване”, а над нея ръкописно е написано „Екзекутив”. На чертежа с червен химикал са правени корекции, като стената по първоначалния архитектурен проект между апартамент № …. и апартамент № …. е задраскана и с червен химикал е отбелязано изместването й в посока към ап. …. Над антетката с червен химикал е записано „важи за екзекутив”, а в дясно от този запис, също с червен химикал е написано „невалидна отметка”. Тези обстоятелства са констатирани от всички приети по делото съдебно- технически експертизи.
Сградата е въведена в експлоатация през 2011 г. На 03.02.2011 г. е издадено разрешение за ползване, в което в 63 точки са описани всички проверени строителни книжа, но сред тях не фигурира одобрен архитектурен проект- екзекутив от 26.02.1999 г.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че преместването на стена между два съседни апартамента представлява съществено отклонение от одобрените строителни книжа, поради което такава промяна не може да се извърши с одобряване на проект- екзекутив, а чрез промяна и преработка на одобрения инвестиционен проект и издаване на акт за узаконяване. При формиране на този извод съдът се е позовал на разпоредбите на ал.1 и 2 на чл. 229а ППЗТСУ/ отм./, които са били в сила към момента на одобряване на екзекутива, според които екзекутивната документация отразява извършените при изпълнение на строежа отклонения от одобрените /съгласуваните/ проекти, допустими по строителните правила, норми и нормативи, за които не е необходима процедура по узаконяване. Отклоненията от одобрените проекти, с които се нарушават техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа или се нарушават предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, техническите и строителните правила, норми и нормативи, както и изискванията за опазване и съхранение на паметници на културата са съществени по смисъла на цитираната разпоредба, и за тях законът предвижда издаване на акт за узаконяване, ако са допустими по разпоредбите на закона, правилника и действащите нормативи. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че границата между двата самостоятелни обекта на правото на собственост не е променена по предвидения в закона ред, въззивният съд е посочил и това, проекта- екзекутив от 26.02.1999 г. не е упоменат както в разрешението за ползване на сградата, така и в нотариалните актове, с които е извършено разпореждане с двете жилища в полза на страните по делото и в нотариалните актове на праводателите им.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, но не се установява същите да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 123 от 12.07.2016 г. по гр.д № 6119/2015 г. на ВКС, І г.о., е отменено предходното въззивно решение и делото върнато на въззивния съд с указания за извършване на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в даване на конкретни указания на страните относно доказване на релевантни за спора факти и предоставяне на възможност за представяне на доказателства във връзка с тях, като е констатирано, че извършения от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК е бил непълен и неточен. Съгласно чл. 294 ГПК, при повторно разглеждане на делото производството започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В съответствие с цитираната разпоредба и указанията, дадени в т.2 и 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при повторното разглеждане на делото въззивният съд е указал на ищеца „Праймс БГ” ЕООД, че носи доказателствената тежест за установяване на факта, че изменението на архитектурния проект на сградата е извършено от компетентния административен орган при спазване на законния ред по ЗТСУ/ отм./, и с оглед заявеното от ответниците оспорване на представения от дружеството проект- екзекутив, е назначил съдебно- техническа експертиза със задача след като се запознае проектната документация на сградата, съхранявана в НАГ и документите по делото, да даде заключение относно идентичността на квадратурите на ателиетата и помещенията, от които се състоят същите; представеният проект с екзекутив с дата 18.05.2017 г. одобрен ли е по надлежния ред. Допуснал е и преразпит на вещите лица, изготвили тройната съдебно- техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото.
Според приетото в т.2 от посоченото тълкувателно решение, докладът по чл. 146 ГПК е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, а регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна, и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.
В тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо събирането на доказателства във въззивното производство, които са могли да бъдат поискани и събрани в срок пред първоинстанционния съд.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по останалите два процесуалноправни въпроси, които касаят задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи съображения защо кредитира или не кредитира отчасти или изцяло заключението на вещите лица. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изпълнил тези свои задължения. Обсъдил е заключението на съдебно- техническата експертиза, дадено пред първоинстанционния съд, въз основа на която е приел за установено, че към строителните книжа за процесните апартаменти е съставен екзекутив на 26.02.1999 г., според който спорното помещение представлява част от голяма дневна към собствения на дружеството апартамент № …. Възприел е и констатациите на вещото лице Ц., изготвило съдебно – техническата експертиза при повторното разглеждане на делото, като е посочил, че те се потвърждават и от останалите съдебно – технически експертизи, приети от първоинстанционния съд и от въззивния съд при предходното разглеждане на делото. На база тези констатации е направил извод, че преместването на преградната стена между двете жилища, отразено в проекта- екзекутив от 26.02.1999 г., представлява съществено отклонение от одобрените архитектурни проекти, тъй като касае промяна на площта и външните очертания на самостоятелни обекти на правото на собственост, което налага преработка на тези проекти и издаване на акт за узаконяване, какъвто по делото не е представен. Оттук е заключил, че процесната стая принадлежи към жилището на ответниците, а не на ищеца. Предвид изложеното не може да се приеме, че фактическите изводи на въззивния съд относно релевантни за спора факти са направени при необсъждане на относими доказателства, както и че съдебният акт е немотивиран.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на В. П. С. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 800 лв., съобразно заявеното за това искане с отговора на касационната жалба и представения с него договор за правна защита и съдействие серия А № 814659, доказващ извършването им.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 290 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 9063/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Праймс БГ” ЕООД, ЕИК 175419611, да заплати на В. П. С. разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред ВКС в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: