Определение №562 от 7.10.2010 по ч.пр. дело №511/511 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 562

София,07.10.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 511/2010 година.

Производство по чл. 274 , ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от К. К. П., В. Н. С. и К. А. П., тримата от гр. В., срещу определение на Апелативен съд – В., постановено на 14. 6. 2010 г. по ч. гр. д. № 308/2010 год..
Ответникът по жалбата, К., Т. дирекция – В., счита за неоснователна частната жалба и моли да бъде отхвърлена.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искане на К., гр. С. срещу тримата жалбоподатели за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на конкретно посочени обезпечителни мерки – възбрана на недвижим имот, запори на банкови сметки и моторни превозни средства. Варненският окръжен съд, като първа инстанция, с определение от 19. 5. 2010 г. не е уважил молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Определението е отменено от Варненският апелативен съд с определение от 14. 6. 2010 г. по ч. гр. д. № 308/2010 год. и със същото определение, въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск, като е определил едномесечен срок за неговото предявяване.
Частната жалба на тримата жалбоподатели е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21. 7. 2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, определението на въззивен съд, с което той се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. В решението е посочено, че производството по допускане на обезпечение на иск не представлява „друго производство” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй-като то няма самостоятелен характер и винаги е функционално свързано с исковото производство. Взето е предвид и обстоятелството, че процесуалният закон не съдържа забрана, искането за допускане на обезпечение да бъде правено нееднократно в рамките на исковия процес, да се иска замяна или отмяна на една обезпечителна мярка и допускане на нова обезпечителна мярка, което показва, че произнасянето на съда по първоначално направеното искане за обезпечение няма преклудиращо действие, т. е., не представлява окончателно разрешаване по същество на въпроса за обезпечението.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА частната касационна жалба на К. П., В. С. и К. П., тримата от гр. В., срещу определение № 302/14. 6. 2010 г. по ч. гр. д. № 308/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред касационния съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top