3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 09.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1841 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П., К. К. и В. И., срещу разпореждане от 28.03.2014г. по в.гр.д. № 3732/2013г. на Апелативен съд – София, за връщане на подадената от тях касационна жалба вх. № 2428/ 28.02.2014г. срещу решение № 276 от 18.02.2014г. по същото дело.
Частните жалбоподатели правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и молят за неговата отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Частните жалбоподатели са подали касационна жалба срещу въззивното решение, която с разпореждане от 10.03.2014г. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както и съдебната практика към изложението за връчване на другата страна.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че с молбата на жалбоподателите от 20.03.2014г. не са изпълнени дадените им указания, поради което е върнал касационната жалба.
В касационната жалба е инкорпорирано т.нар. от касаторите изложение на касационните основания, преповторено от тях в молбата им, подадена в изпълнение на указанията на съда, към която се представят и съдебни актове. В самата жалба не са описани и с нея не се представят приложения, извън преписите от жалбата.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав, приема следното от правна страна:
Проверката на редовността на касационна жалба за съответствието й с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК се извършва от въззивния съд, но тя се разпростира само до формалното наличие на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Преценката за мотивираността, за точното и ясно посочване на конкретните материалноправни и процесуалноправни въпроси и дали те обуславят някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, е единствено от правомощията на ВКС и се извършва от него в производството по чл.288 ГПК. Резултатът от тази преценка е недопускането или допускането на касационния контрол от ВКС. Ето защо, дори бланкетно изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не представлява нередовност на касационната жалба, което да е основание за връщането й с разпореждане на въззивния съд по реда на чл.286, ал.1, т.2 ГПК, като формалният характер на изложението би имало за последица единствено недопускане от ВКС на атакувания въззивен акт до касация във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК. В тази насока са дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които непосочването на правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, като развитието на производството по чл.288 ГПК не се възпрепятства, но то приключва с негативен за касатора краен резултат. Това е относимо и за съдебната практика, която служи за доказване на наведените от жалбоподателя основания за допускането на касационния контрол. Ето защо, непредставянето на влезли в сила съдебни актове, доколкото те не са посочени като приложения към жалбата по чл.284, ал.3, т.2 ГПК, не възпрепятства провеждането на производството по чл.288 ГПК, а има за последица недоказаност на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Единствено в хипотеза, в която касаторът сочи съдебни актове като приложение към жалбата си, но реално не ги представя, е налице порок по чл.284, ал.3, т.2 ГПК, неотстраняването на който в указания за това от съда срок, води до връщане на жалбата.
В случая касаторите още с касационната си жалба формално са направили изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, преповторено в молбата им по повод указанията на съда, поради което не е налице нередовност на жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към която не се сочат приложения по чл.284, ал.3, т.2 ГПК, поради което не са налице основанията по чл.286, ал.1, т.2 ГПК, поради които въззивният съд е върнал жалбата.
С оглед изложените съображения, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.03.2014г. по в.гр.д. № 3732/2013г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за администриране на касационна жалба вх. № 2428/ 28.02.2014г., подадена от Е. П., К. К. и В. И. срещу решение № 276 от 18.02.2014г. по .гр.д. № 3732/2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.