О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№563
София,01.10. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 516 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на Й. Б. А. срещу решение № 73/25.02.2009 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр.д. № 3892/2008 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение, постановено по чл. 224, ал. 1 КТ.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – в атакуваната част има характера на определение, преграждащо развитието на делото по касационната жалба в указаната част.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Й. А. е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете му за отмяна на заповед за уволнение, възстановяване на предишната длъжност, заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и на обезщетение за неизползван годишен отпуск.
С решение № 73/25.02.2009 г. състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 3892/2008 г. е разгледал по същество касационната жалба срещу въззивното решение, постановено по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и е потвърдил в тази част съдебния акт на Софийски градски съд.
Отказал е да разгледа касационната жалба срещу същото въззивно решение в частта по чл. 224, ал. 1 ГПК, защото е постановено по иск с цена 1 319,54 лв. и по силата на чл. 218, ал. 2, б.”б”, вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ е окончателно.
Обжалваният съдебен акт е правилен.
Касационната жалба е подадена на 16.08.2005 г. при действието на ГПК от 1952 г. и условията за нейната редовност и допустимост следва да се преценяват по този процесуален нормативен акт /арг. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г./
По силата на чл. 218а, ал. 2 ГПК /1952 г./ трудовите споровете не подлежат на касационна проверка с изключение въззивните решения по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, а също и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена над 5 000лв.
В случая, иска по чл. 224, ал. 1 КТ не е от вида на тези по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и цената на иска е под установения минимум. Поради това, правилно с атакувания съдебен акт е отказано разглеждането им от Върховен касационен съд.
С волята на законодателя следва да се съобрази съда, а и всички адресати на правната норма.
Въззивното решение на Софийски градски съд в частта по чл. 224, ал. 1 КТ с обявяването му е влязло в сила.
Твърдението, че в състава на Върховния касационен съд, постановил решение № 73/25.02.2009 г. е взел участие съдия от състав на същия съд по първа касация не сочи на порок, обуславящ недопустимост на обжалвания съдебен акт, а евентуално на неправилност, ако поради това процесуално нарушение е постановен и незаконосъобразен резултат. Това твърдение, освен това не отговаря и на данните по делото.
Касационната жалба на А. срещу решението на Софийски градски съд по гр.д. № 918/2002 г. първоначално е била образувана в гр.д. № 2634/2005 г. по описа на Върховния касационен съд. Производството по нея е било прекратено, защото съставът е приел, че жалбата е подадена след срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Касационната жалба не е разгледана по същество и няма решение по чл. 218ж ГПК /отм./.
Това преграждащо определение е било отменено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК от друг тричленен състав на Върховния касационен съд /частно гр.д. № 1* по описа за 2008 г./, който е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на Й. А.
Това е сторил съда в образуваното под нов деловоден номер дело 3892/2008 г., като се е произнесъл с решение № 73/25.02.2009 г.частието на съдия, който е бил член и на състава по гр.д. № 2634/2005 г. не е в нарушение на чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./.
Доводите относно неправилност на решението по касацонното дело в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ не могат да се обсъждат в настоящото производство. Те нямат отношение към причината, поради която касационната жалба е оставена без разглеждане досежно иска по чл. 224, ал. 1 КТ. Освен това, решението на касационната инстанция е окончателно и не може да се проверява инцидентно или по реда на последващ инстанционен контрол.
По изложените съображения, обжалваното решение с характер на определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/25.02.2009 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр.д. № 3892/2008 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 918/2002 г., постановено по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: