3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1800/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ц. Ц. Ц., чрез адв. М. С., против решение № 27 от 31. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 9/2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 250 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 713/2016 г. на РС – Мездра в частта, с която е допусната съдебна делба, между Д. Ц. Ц. и Ц. Ц. Ц., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III – им. пл. № 60, в кв. 3 по плана на [населено място], общ. Р., с площ от 1300 кв.м., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 76 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 32 кв.м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 54 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 20 кв.м. Поддържа се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му и отхвърляне на иска за делба на описаните имот и сгради, тъй като същите са изключителна собственост на Ц. Ц. Ц., който ги е придобил по давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Ц. Ц. изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на описаните по-горе недвижим имот и сгради между Д. Ц. и Ц. Ц., при равни дялове.
Приел е от фактическа страна, че дворното място и сградите са били собственост на Ц. Ц. Т. и съпругата му Г. Д. Т. (родители на съделителя Д. Ц. и баба и дядо на съделителя Ц. Ц.). Ц. Т. починал на 6. 05. 1997 г., а Г. Т. починала на 01. 01. 1998 г., като двамата оставили за законни наследници синовете си Д. Ц. Ц. (ищец) и Ц. Ц. Ц., починал на 22. 01. 2016 г. и оставил за законен наследник сина си Ц. Ц. Ц. (ответник). Приел е, че общите наследодатели Ц. и Г. Т. са придобили собствеността върху парцела и сградите по наследство и давност. Приел е, въз основа на събраните гласни доказателства, че след смъртта им синовете им Д. Ц. и Ц. Ц., които били в много добри отношения, ползвали заедно мястото и сградите. Всеки от тях ползвал по една стая от къщата и една ползвали двамата общо. И двамата заедно извършили вътрешен и външен ремонт на къщата, поддържали двора, градината, отглеждали животни. След пенсионирането си Ц. Ц. се преместил да живее в имота и направил редица подобрения в него, а Д. Ц. идвал в почивните дни. След смъртта на Ц. Ц. синът му Ц. Ц. сменил бравата и заключил къщата.
От правна страна е прието, че дворното място и сградите са били собственост на общите наследодатели на страните Ц. и Г. Тотови, а след смъртта им е придобито по наследство от синовете им Д. и Ц. Ц., при равни дялове, съгл. чл. 5, ал. 1 ЗН. Притежаваната от Ц. Ц. 1/2 идеална част е наследена от сина му – ответник по иска Ц. Ц.. За неоснователно е прието възражението на Ц. Ц. за придобиване по давност на притежаваната от ищеца Д. Ц. 1/2 ид.ч. от процесния имот. Прието е, че по делото не е доказано наследодателят на ответника Ц. Ц. да е извършил приживе действия, с които по ясен и недвусмислен начин да е обективирал спрямо брат си Д. Ц. намерението си да владее целия имот, включително и неговата 1/2 идеална част, за себе си. Тоест, с едностранни действия да е превърнал държането на притежаваната от Д. Ц. 1/2 ид.ч. във владение. Такива са извършени от ответника Ц. Ц., след смъртта на баща му Ц. Ц., но до предявяване на иска за делба установеният в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок не е бил изтекъл.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, но със същото не се поставят материалноправни или процесуалноправни въпроси. Развити са оплаквания за необоснованост на решението, изразяваща се в несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства. Съдържат се и оплаквания за немотивираност на атакувания съдебен акт, поради липса на аргументация по въпросите: защо не се приема за основателно възражението на съделителя Ц. Ц. за придобиване по давност идеалната част на съделителя Д. Ц., чрез осъществявано от него владение, присъединено към владението на баща му Ц. Ц.; осъществявал ли е общият наследодател Ц. Т. владение върху спорния имот; защо съдът служебно е приложил давност „спрямо част от наследниците на общия наследодател“. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на съдебния акт би могла да се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК.
Дори да се приеме, че в изложението са формулирани въпроси, засягащи проблемите може ли съдът служебно да прилага придобивна давност, налице ли е изтекла в полза на общия наследодател придобивна давност, ако приживе същият не се е позовал на давността и т.н., то не се обосновава наличие на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. В изложението не се сочат решения на ВКС, ТР, ППВС, на които приетото от въззивния съд противоречи, нито към изложението има приложени съдебни актове. Не се обосновава и значението на разглеждането на даден проблем за развитието на правото и за точното прилагане на закона, а и по спорните въпроси, предмет на делото, има формирана задължителна съдебна практика, на която атакуваният съдебен акт не противоречи.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 31. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 9/2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 250 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 713/2016 г. на РС – Мездра в частта, с която е допусната съдебна делба, между Д. Ц. Ц. и Ц. Ц. Ц., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, на УПИ III – им. пл. № 60, в кв. 3 по плана на [населено място], общ. Р., с площ от 1300 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 76 кв.м., лятна кухня с площ от 32 кв.м., стопанска постройка с площ от 54 кв.м. и гараж с площ от 20 кв. м.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. да заплати на Д. Ц. Ц. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: