ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563
София, 10. май 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1457 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийски апелативен съд № 985 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 451/2010, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 19.03.2010 г. по гр.д. № 3142/ 2008, като е уважен частично предявеният иск по чл. 2 ЗОДОВ за сумата 6.000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен предявеният иск за сумата 17.000 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в неполучени доходи по трудово правоотношение, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 НК.
Недоволни от решението са двете страни по делото.
Касаторът-ищец В. Д. Д., представляван от адв. А. А. от САК обжалва решението в отхвърлителната част, като счита, че по иска за обезщетение на неимуществените вреди въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато такива мерки са предприети по същото време и в други производства, а по иска за обезщетение на имуществените вреди – по материалноправния въпрос за наличието на причинна връзка между забраната за напускане на страната и невъзможността да се изпълняват задълженията по трудов договор в чужбина, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата.
Касаторът-ответник П. на Р. Б. обжалва решението в частта, в която предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди е уважен над размера на 850 лева, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато такива мерки са предприети по същото време и в други производства, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 18.10.2001 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано неоснователно обвинение по чл. 242, ал. 4 НК, като в периода 02.11.2005 – 04.05.2006 г. му е била наложена мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на страната”. Ищецът е с висше икономическо образование и в България е работил като митнически агент. При повдигане на обвинението той е живеел със семейството си постоянно в Б., където е учил и работил на срочен трудов договор (продължен за една година), задържан е на аерогарата при посещение в България. Срещу него са се водели петнадесет разследвания (част от тях прекратени) и по време на забраната за напускане на страната му се е родило дете, което той не е могъл да види нито да се грижи за него, отношенията със съпругата му се обтегнали, родителите му също понесли тежко повдигнатите обвинения, бил отстранен и от работа. Стресът поради нарушаването на обичайния начин на живот, невъзможността за осъществяване на желаната от него лична и професионална реализация и чувството за несигурност, както и другите негативни изживявания са резултат от всички водени срещу него разследвания и не могат да бъдат разграничени от процесното разследване, но обезщетение в размер на 6.000 лева е справедлив еквивалент за претърпените неимуществени вреди. По делото не доказано, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено именно поради неявяването му на работа в резултат на ограничението за пътуване, а и размерът на пропуснатите ползи не може да бъде определен според дохода на ищеца в предходен период от време.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 985 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 451/2010.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.