3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 303 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от Е. А. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Щ., срещу разпореждане № 509/23.02.2011г. по в. гр. дело № 854/2010г. /№ 20101200500854/ на Окръжен съд Благоевград, с което е върната касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 563/23.12.2010г. по в. гр. дело № 854/2010г. на Окръжен съд Благоевград.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага доводи, че е налице нередовно връчване на съобщението за изготвянето на решението, тъй като не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 39 ГПК – съобщението не е връчено на лицето, което е посочено като пълномощник по делото и на съдебния адрес, посочен в исковата молба и въззивната жалба. Съобщението не е предадено на управителя на дружеството, а на лице, което няма пълномощно да получава съобщения.
Ответникът С. А. Д. като [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. С. П. оспорва частната жалба и релевира доводи, че призовки и съобщения могат да се извършват и на друго лице, което е съгласно да ги приеме. Поддържа становище, че в конкретния случай съобщението е връчено правилно в офиса на служител при условията по чл. 50, ал. 3 ГПК и задължение на последния е да предаде съобщението на адресата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Окръжен съд Благоевград е върнал подадената от [фирма], [населено място], представлявано от Е. А. П., чрез процесуалния му представител адв. П. Щ., касационна жалба срещу решение № 563/23.12.2010г. по в. гр. дело № 854/2010г. на Окръжен съд Благоевград на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, като е приел, че същата е просрочена. Изложил е съображения, че съобщение за въззивното решение е връчено на служител от офиса на [фирма], [населено място] на 07.01.2011г. на адреса по делото, който е и адрес на управление на дружеството, а касационната жалба е подадена чрез куриерска служба на 10.02.2011г., т. е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 283 ГПК едномесечен срок.
Разпореждането на Окръжен съд Благоевград за връщане на касационната жалба е неправилно. Основателни са оплакванията, че съобщението за решението не е било връчено на посочения в исковата молба и въззивната жалба съдебен адрес. Законодателната идея за същността на съдебния адрес като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която урежда процесуалното право на страната да посочи в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК регламентира мястото на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица, вписани в съответния регистър, а именно последният посочен в регистъра адрес. Когато страната има пълномощник по делото или е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК на пълномощника или съдебния адресат. Ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл. 50 ГПК и е получено от представителя на дружеството, връчването би било редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната лично. В конкретния случай обаче съобщението не отговаря на изискванията на чл. 50 ГПК – същото не е изпратено до въззивника [фирма], [населено място], а е адресирано до Е. А. П., без да е посочено качеството му; не е ясно С. П. на кого е служител – на [фирма], [населено място] или на физическото лице Е. А. П.; не е посочена длъжността на получателя. При тези данни се налага изводът, че уведомяването е извършено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не са спазени нито разпоредбата на чл. 39, нито чл. 50 ГПК, поради което неправилно въззивната инстанция е върнала касационната жалба като просрочена.
По изложените съображения разпореждането е неправилно, частната жалба е основателна и трябва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.02.2011г. по гр. дело № 854/2010г. на Окръжен съд Благоевград за връщане на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 563/23.12.2010г. по в. гр. дело № 854/2010г. на Окръжен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за администриране на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.