Определение №563 от 14.7.2014 по ч.пр. дело №4103/4103 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563

С., 14.07. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 4103/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. А. Д. – В. адвокатска колегия против въззивно определение № 1511 от 22.05.2014 г. по в. гр. дело № 878/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3938 от 14.03.2014 г. по гр. дело № 18750/2013 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя с искане за изменение на решение № 703 от 17.02.2014 г. по гр. дело № 18750/2013 г. на Варненски районен съд в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – дължи ли съдът произнасяне в диспозитива на решението си по всички искове, по които е сезиран, включително и по иска за заплащане на разноските (чл. 81 ГПК), и ако липсва диспозитив по отношение на разноските, въпреки направеното искане за присъждането им, налице ли е искане за изменение или допълване на решението. Жалбоподателят се позовава на т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на две определения на ВКС по гр. дело № 245/2012 г., второ г. о. и ч. гр. дело № 550/2011 г. и двете постановени в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ответникът Д. М. Д. не е представил писмен отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 24 се приема, че определенията на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, относим и към касационното обжалване на определенията в хипотеза, в която въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, от което следва, че настоящата частна жалба се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, по който се проверява правилността на обжалваното определение без да се селектира касационната жалба по значимост на поставен правен въпрос въведен в предмета на делото, обусловил решаващите изводи на съда за изхода на спора.
Прието е с обжалваното определение, че с първоинстанционното решение съдът не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, въпреки изхода на делото с мотиви, че страната не е доказала реалното им плащане относно договорено адвокатско възнаграждение и потвърдил определението на първоинстанционният съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанциноното решение в частта за разноските като е приел, че непредставянето на списък за разноски е пречка за страната да оспорва законосъборазността на изводите на съда по отношение на искането за присъждане на разноски и привеждането му в съответствие с твърденията на страната за осъществяването им. Съдът се е позовал на задължителната съдебна практика установена в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според която молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК е недопустима.
Определението е законосъобразно.
Правилно съдът е приел, че молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК не е за допълване решението на първоинстанционния съд в частта за съдебните разноски, а за неговото изменение в частта, с която съдът не е присъдил съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въпреки изхода на делото по съображения, че такива не се следват на ответника, тъй като в представения договор за правна защита е посочен само договорен размер на адвокатския хонорар, при липсва на доказателства за реалното му изплащане, съобразно приетото в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С молбата по чл. 248 ГПК жалбоподателят е оспорил изводите на съда за недължимост на разноските, което по същество е искане за изменение на решението, а не за неговото допълване, което предполага, че съдът не се е произнесъл по направено искане.
Съдът е развил подробни съображения относно разграничението на двете хипотези свързани с промяната на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски по чл. 248 ГПК и възможността съдът да допълни или да измени решението в частта за разноските в зависимост от наличието или липсата на списък по чл. 80 ГПК като решаващите изводи са съобразени със задължителната съдебна практика установена в т. 8 и т. 9 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1511 от 22.05.2014 г. по в. гр. дело № 878/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ