О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№563
[населено място], 15.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3368/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1109 от 20.05.2014г., постановено по в.т.дело № 637/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което уважен искът на [фирма] и [фирма] за сумата от 47 062.08 лв., представляваща стойността на изграден Комплектен трансформаторен пост 800 кVA/ 10kVA/0.4kV с диспечерен номер 311206, с монтиран трансформатор 800 кVA в УПИ ІІІ-47, кв.64, кабелни линии CpH10 kV от муфа от Б. шосе до нов К. и от муфа ТП Б. шосе до нов К., с обща дължина 960 м. кабелни линии НН1 от нов К. до Г. с обща дължина 86 метра и три броя главни електромерни табла за външно електрозахранване на комплексна жилищна сграда на ул. „ З., м. Б. шосе, УПИ ІІІ-47, ІІ-48, кв.64.
В касационната жалба касаторът [фирма] поддържа оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационното обжалване се поддържат селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] заявяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по изложени в писмени отговори аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски. Представени са списъци за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отменени решението на първата инстанция и уважи иска, въззивният съд е приел, че по делото е представен заверен препис от Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване от 2010г., в който ищците и третото лице [фирма], от една страна и [фирма] са вписали уговорка за продажбата на процесните съоръжения за присъединяване и задължението на ответника – касатор да заплати цената, определена в пазарна оценка от 1.06.2010г. В т.1 на същия договор изрично е прието, че касаторът дължи на [фирма] и [фирма] цената на съоръженията в размер на 73 181.08 лв. с ДДС, като след прихващане на дължимата от ищците цена за присъединяване, дължимата цена за съоръженията възлиза на 47 062.08 лв. Съгласно чл.14 след подписването на договора за продажба, ответникът придобива сервитутни права по чл.64, ал.2 ЗЕ. Договорът е подписан от страна на ищците, но не е подписан от лице, представляващо надлежно по закон или по пълномощие ответното дружество. Договорът е подписан от служители на дружеството, заемащи посочените в договора длъжности в дружеството на ответника. Счетено е, че поначало сключването на договора изисква постигането на съгласие между страните, което съгласие се дефинира в правната доктрина като съвпадане на волеизявленията на предложителя и на адресата на предложението. Между отсъстващи, по арг.чл.14 ал.1 ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането стигне у предложителя. Фактическият състав на сключването на договор между отсъстващи, каквато е разглежданата хипотеза, приема САС, по правило включва, освен получаването на предложението и изявяване на воля за приемането му, но и получаване на приемането от предложителя. Съдът е приел, че подписания от ищците договор е представен на ответника не по-късно от 26.11.2010г., към който момент е налице обективиране на воля за приемане, съответно това е моментът на обвързване на предложителя от предложението, което означава, че договорът е сключен. Съдържанието на облигационната връзка, пресъздадено в Договор за покупко-продажба, категорично сочи на волята на страните да бъдат изградени процесните съоръжения за присъединяване от страна на ищците, като насрещната страна на свой ред се е задължила да плати конкретно уговорена цена в размер на 47 062,08 лева. Направен е извод, че лицата изградили съоръженият не са собственици, доколкото правото на строеж на същите се учредява на разпределителните дружества. По делото не е имало спор за придобитото право на строеж от електроразпределителното дружество и поето от ищците задължение за изграждане на енергийни съоръжения по договора за присъединяване и продажба. Предвид на този факт и с оглед на съдържанието, процесният договор притежава белезите на типичния договор за изработка, при който в тежест на изпълнителя е да докаже при иск за реално изпълнение на договорно задължение, че е изправна по него страна. В случая е безспорно установено, че процесните съоръжения са построени, приети, издадено е разрешително за ползването им от ДНСК и са поставени под напрежение от 1.02.2010г. Точният размер на възнаграждението на ищците е част от уговореното в договора за покупко-продажба и няма данни то да е променено по взаимно съгласие, счита въззивния съд. Ирелевантни са аргументите за критериите за определяне на тази цена след като страните са я определили в договора, имащ силата на закон за тях /чл.20а ал.1 ЗЗД/. За неоснователно е счетено възражението за недължимост, предвид установеният факт по делото на липса на направени от ищците разходи за изграждането на съоръженията. Изведен е извод, че без значение за обема и съществуването на договорната отговорност на ответника за плащане на цената на процесните съоръжения е обстоятелството на превъзлагане на дейностите по изграждането на дъщерни, изцяло или отчасти, на трети лица и начина на уреждане на този въпрос между тях, след като договора между страните по делото не е поставено изискване за незаместима престация. В този смисъл източникът на финансиране, по конкретния довод на ответника, не е от значение в случая за отпадане на отговорността на възложителя да плати уговорената стойност на изработеното.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос Договорът, който следва да се сключи между присъединеното лице и електроразпределителното дружество по чл.20, ал.7 Наредба №6 договор за покупко – продажба ли е или договор за изработка не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че сключеният договор не е договор за продажба. Не е налице и поддържаното противоречие с решение №7 от 4.02.2014г. по т.дело № 59/2013г. на ВКС, ТК ІІ т.о. С решението е даден отговор, че договорът за присъединяване не поражда задължение за плащане на цената на изградените съоръжения, и без да е сключен от страната договор за прехвърляне на собствеността на съоръженията в полза на Е., вземането на присъединеното лице не е изискуемо за стойността им. С решението е прието, че вземането на присъединеното лице към енергийната мрежа е изискуемо след като прехвърли собствеността на съоръженията на електроразпределителното дружество. Следва да се отбележи, че с решение № 247 от 27.02.2015г., по т.д. № 2952/2013г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК , се приема, че не може да бъде даден еднозначен отговор на характеристиката на договора за изграждане на съоръженията, тъй като с оглед на характеристиката на съоръжението, което трябва да бъде изградено, договорът може да бъде за продажба или за изработка. Когато изработената вещ е подчинена на правилата на вещното право или сервитут, с договорът за присъединяване се сключва договор за продажба. По втория въпрос Може ли да се приеме, че е сключен договор само с факта на попълване на бланков проект на договора и подписан от служители, без да е подписан от представляващите дружеството или от техен пълномощник, дори да има отговор на запитване относно сключването на договора, подписан също от служител, в който се посочва, че инвестиционната програма за текущата година няма предвидени средства, въпросът не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът е приложил хипотезата на чл.14, ал.1 ЗЗД при сключване на договор между отсъстващи. Въпросът не е съобразен с изложените във въззивното решение доводи за възникване между страните на правоотношение по договор за продажба, поради което не попада в общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице твърдяното противоречие между приетото в обжалваното решение и представената от касатора съдебна практика, доколкото решенията са постановени при различни факти: в решение № 446 по гр.дело № 2419/2012г. – влязло в сила и решение от 27.09.2012г. по гр.д. № 6045/2012г. на СГС съдилищата са приели, че между страните са сключени предварителни договори за покупко –продажба на изградените съоръжения, които не са обявени за окончателни, поради което за ищците не е възникнало вземане за направените разходи. Предварителният договор е договор, с който страните поемат задължение за сключването на друг договор. При конкретния договор за продажба страните не са поели задължение за сключване на друг договор / окончателен/. Представените от касатора съдебни решения на състави на СГС и САС, за които има отбелязване , че са влезли в сила, са постановени при други факти –предявените искове са отхвърлени защото няма постигнато съгласие за цената за изкупуване на съоръженията, няма сключени договори за прехвърлено право на строеж или сервитутни права по чл.64 ЗЕ, не са предложени на [фирма] изчерпателно изброените в договора документи, като предварителна предпоставка за прехвърляне на собствеността върху съоръженията на електроразпределителното дружество,
По въпросите Изисква ли се изрично полагане на подпис от лице представляващо търговеца върху писмен договор на значителна стойност, за да представлява предложение или пък ако е подписан от другата страна – да бъда сключен и да влезе в сила. Каква е формата на потвърждаване на действията на служител без представителна власт – не е ли е същата форма каквато е предвидена за упълномощаването за сключване на договора въвзивният съд не е изложил мотиви, поради което така формулирани въпросите не обосновават основния критерий да са обусловили решаващия извод на съда по спора. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не зависимо от това, по въпроса аргументи в подкрепа на критериите развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не са направени. Изложението по допълнителния критерий съдържа фактически твърдения за установената в дружеството практика за упълномощаване на лица при сключване на договори на стойност до 5000 лв.
Въпросите От значение ли е за договорната отговорност на ответника, в случай , че става въпрос за договор за изработка, дали ищецът е направил разходите за изграждане на съоръжението, както и дали е собственик на съоръженията за присъединяване, изградени по реда на Наредба №6 и имали характер на договор предложение по чл.20, ал.7 от Наредба №6, което е от или до лице, което не е изградило съоръженията за присъединяване и не е техен собственик. Става ли изискуемо с изграждането и за кое лице, в случай, че правата и задълженията по ДПЕРМ са прехвърлени в процеса на договаряне на трето лице. След като в периода на постигане на съгласие е сключено тристранно споразумение, с което правата на едната страна по отношение на същия обект са изцяло прехвърлени на трето лице, което е извършило разходите по изработването на вещта. Това споразумение не доказва ли обратното липса на съгласие. Кой е носител на материалното право за плащане на стойността на съоръжението за присъединяване, както и на процесуалното право да иска изпълнение при положение, че между страните има сключено споразумение в полза на третото лице не са съобразени с мотивите на въззивният съд, че в сключеният между страните договор за присъединяване като изпълнители на съоръжението са посочени ищците и че в него изпълнението изграждането на съоръжението не е поставено при условие за „ незаместима престация”.
По последния въпрос не е налице твърдяното противоречие с решение №10 от 10.06.2009г. т.дело № 510/2008г. на ВКС, ІІ т.о., доколкото с цитираното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който не идентичен с този формулиран от касатора, а именно предявяване на иск на основание чл.411, ал.1 ТЗ отм. от стипуланта срещу промитента – застраховател има ли за правна последица отмяна на уговорката в полза на трети лице, обективирана в застрахователен договор.
С оглед на изложеното въззивното решение не се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
На ответниците по касация ще следва да се присъдят направените по делото разноски, документирани в договори за правна защита и съдействие от 21.10.2014г. за всеки един от тях по 4630 лв.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК , състав на пръв отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1109 от 20.05.2014г. и решение № 1765/25.08.2014г. постановени по в.т.дело №637/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] и [фирма] разноски по 4630 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: