О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 19.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1961 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба (означена още и като „възражение” и „искане”) с вх. № 6624/11.08.2016 г. на К. Ю. К. от А., подадена против двете части от определение № 386 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 26.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 500/2016 г.:
1./ С която е било оставено без разглеждане – като процесуално недопустимо – искането му, обективирано като „възражение за прогласяване на нищожност на решение № 231/24.06.2015 г. по в. т. д. № 57/2015 г. на П. (Пловдивски апелативен съд – бел. на ВКС)”;
2./ С която е била оставена без уважение частна жалба на К. срещу разпореждане за издаване на изп. лист от 7.ІІІ.2016 г. на ОС-Пловдив по т д № 154/204 г. в полза на адвокат Ц. Ал. К. за сума в размер на 1 127 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева) адвокатско възнаграждение.
Оплакванията на частния жалбоподател К. са за нищожност на атакуваното определение в неговата втора, т. нар. от него „окончателна” част, а в първата му част – съответно за недопустимост и за неправилност на съдебния акт. Същевременно, с позоваване на разпоредбата на чл. 2 ГПК и на значението което това би имало за „правилното решаване на производството”, частният жалбоподател К. прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности /Съда в Л./ за тълкуване:
1./ На чл. 2, б. „а” от Регламент (ЕС) 12315/202 г. на Европейския парламент и на Съвета;
2./ За тълкуване на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Х. за основните права на Европейския съюз;
3./ За тълкуване на чл. 17, ал. 1 от същата Харта.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на К. Ю. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима, но само в прекратителната част на атакуваното определение № 386/26.VІІ.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, постановено по ч. т. дело № 500/2016 г. В останалата му част същото определение е влязло в сила – съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и затова не подлежи на обжалване /както това е било надлежно посочено във финалната част от неговия диспозитив/.
І. Разгледана по същество частната жалба на К. Ю. К. – в допустимата й част – се явява неоснователна.
Като е приел, че възражение за нищожност на съдебно решение може да се слуша само в хода на висящ процес, /а не посредством него да може да се инициира такъв/ Пловдивският апелативен съд е постановил правилно, в стриктно съответствие с точния разум на разпоредбата чл. 270, ал. 2, предл. 1-во ГПК, определение за оставянето на такова възражение без разглеждане, както и за прекратяване на образуваното по него производство. По аргумент за противното от текста на чл. 22, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК, ирелевантно спрямо оплакването за недопустимост на атакуваното прекратително определение е обстоятелството, че то е било постановено от състав, председателстван от съдията от Пловдивския апелативен съд Г. Ч., който е участвал и в състава, постановил решение № 231/24.VІ.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, по т. д. № 57/2015 г. в производствата по чл. 247 и по чл. 248 ГПК.
ІІ. Относно 3-те искания на К. Ю. К. от А. за отправяне на преюдициални запитвания:
Съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК, съдът чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В тази връзка ще следва да се отбележи, че е съвършено ясно – видно впрочем и от неговото заглавие – че предметният обхват на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета е „Относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела”. Споменаването му в разпоредбите на чл. 622 и сл. ГПК е в контекста на специалното производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави членки на Европейския съюз.Не е неясна нито разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Х. на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), отнасяща се до неприкосновеността на правото на собственост, нито тази на чл. 47 от същата Харта – досежно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да се налага отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. В заключение, меродавно в процесния случай е обстоятелството, че нито една от визираните от частния жалбоподател разпоредби /на Регламента и на Х./ не е „от значение за правилното решаване на делото”, щом като на разположение на К. безсрочно остава открит исковия път на защита срещу всяко съдебно решение, страдащо от порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 386 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 26.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 500/2016 г. В ПРЕКРАТИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която – като процесуално недопустимо – е било оставено без разглеждане искане на К. Ю. К. от А., обективирано като „възражение за прогласяване нищожност на решение № 231/24.06.2015 г. по в. т. д. № 57/2015 г. на П.”.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ определение № 386/26.VІІ.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, постановено по ч. т. дело № 500/2016 г. Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К. Ю. К. от А. за отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейските общности за тълкуване на чл. 2, б. „а” от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., както и на чл.чл. 17 и 47 от Х. на основните свободи на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1961 по описа за 2016 г.