О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 02.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1042/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „…..” от [населено място], [община], срещу решение №10 от 11.01.2017г., постановено по в.гр.д.№804/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение №543/29.07.2016г. по гр.д.№693/2016г. на Районен съд – Велико Търново.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав не е обсъдил нито едно от оплакванията във въззивната жалба и в частност оплакването, че първоинстанционният съд не е посочил кои норми на Устава на кооперацията и на Закона за кооперациите са били нарушени като основание за отмяна на атакуваните решение на общото събрание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроса, за които твърди, че обуславят наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1.”При промяна на решение на ОС на кооперация,съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение на ОС?” и
2.”Допустимо ли е съдът да отмени решения на ОС по съображения, които не са посочени в исковата молба?”.
Отделно – без да е формулиран конкретен правен въпрос, в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация с довода, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г., ВКС, ІV г.о., относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и установени факти по делото, както и че въззивното решение противоречи на постановките в Тълк.решение №4/5.04.2006г. по т.д.№4/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС относно падащата върху ищеца тежест на доказване, че решението на общото събрание е прието в нарушение на закона и устава.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация Х. Й. С..
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №543/29.07.2016г., постановено по гр.д.№693/2016г. на Районен съд – Велико Търново, по предявения иск от Х. Й. С. с правно основание чл.58 ЗК са отменени като незаконосъобразни взетите на общото събрание на П. „……..” от 5.03.2016г. решения за избор на председател, на управителен съвет и на контролен съвет. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният състав от Окръжен съд-Велико Търново е препратил на основание чл.272 ГПК към фактическата обстановка, приета за установена от районния съд като кореспондираща с доказателствения материал по делото.
С оглед направените оплаквания във въззивната жалба на кооперацията, окръжният съд е посочил, че ищецът Х. Й. С. е активно легитимиран по иска по чл.58 ЗК, за когото е установено, че е член-кооператор към датата на провеждането на общото събрание – 5.03.2016г. Съдът е отразил също, че макар само част от наведените от ищеца основания да са посочени като нарушения на конкретни правни норми от Закона за кооперациите (чл. 16 ЗК), всички основания за отмяна на взетите решения са подробно и надлежно словесно конкретизирани от ищеца в исковата молба и са надлежно подведени от районния съд под относимата правна норма, поради което направеното във въззивната жалба възражение в тази насока неоснователно.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.16 ЗК и на разпоредбите от чл.16 до чл.18 от Устава на кооперацията, въззивният съд е изложил изчерпателно съображения за незаконосъобразност на взетите решения от общото събрание на 5.03.2016г. Посочил е, че не е недоказано редовното свикване на общо събрание /ОС/ на ответната кооперацията, тъй като не се установява наличното по делото искане за свикване на ОС да е отправяно своевременно до управителния съвет /УС/ на кооперацията, за да са налице предпоставките за свикване на извънредно ОС в хипотезата на чл. 16 ал. 4 ЗК. Изложил е аргументи за недопустимост за реализиране на възможността извънредното ОС да се свика от 1/3 от член-кооператорите предварително или паралелно с отправяне на искането до УС, както е сторено с твърдяната за отправена до УС покана. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че в случая не са представени по делото доказателства, удостоверяващи спазването на изискуемия 14-дневен срок преди деня на провеждането на ОС за поставяне на поканата на видно място в кметството на [населено място]. Отделно е посочил за безспорно установена съществена разлика между разлепената в селото покана за свикване на ОС и посочения в нея дневен ред и публикуваната във в. „Борба”, бр. 28 от 10.02.2016 г. покана и посочения в нея дневен ред. Съдът е отразил, че включването на въпрос за избор на ръководни органи на кооперацията в деня на събранието, не може да се обоснове с предвидено в чл. 16, ал. 2 ЗК изключение, доколкото на общото събрание не са присъствали всички член-кооператори.
Във въззивното решение са обсъдени възраженията на въззивника, свързани със законовото изискване искането за свикване на ОС да е отправено най-малко от 1/3 от членовете на кооперацията. Съдът е посочил, преценявайки неоспорените свидетелски показания, че към датата на провеждане на ОС членствената маса на кооперацията се е състояла от 89 член-кооператори като е приел, че доколкото не са направени релевантни твърдения и съответни доказателствени искания в тази насока, неоснователно се явява възражението за наличие на повече починали член-кооператори от установените по делото. В тази връзка незаконосъобразността при свикването на общото събрание е обоснована и с факта, че искането за свикване на събранието е направено от 11 член-кооператори – т.е под изискуемия от закона минимум от 1/3 от членствения състав.
Въззивният съд е посочил, че по делото не е спорно, че избраният за председател на кооперацията А. Г. Д. не е бил член-кооператор на същата към момента на вземане на решението за неговия избор. Отразил е, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗК, съответстваща на чл.25 ал.1 от Устава на кооперацията, председателят на кооперацията се избира измежду членовете на кооперацията, посоченото обстоятелство съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на взето решение на общото събрание.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да се приеме наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касация. Въззивният състав се е произнесъл по надлежно предявен иск по чл.58 ЗК – от член-кооператор (чл.58 ал.2 ЗК) в срока по чл.58 ал.3 ЗК, като в исковата молба са конкретизирани допуснатите нарушения на ЗК и на устава на кооперацията при свикването на общото събрание и при вземане на атакуваните решения.
Не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното от касатора основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На първо място следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани въпроси, които да са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Но дори да се приеме, че от изложението могат да се изведат въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и установени факти по делото и за начина на разпределяне на доказателствената тежест в производството по иск по чл.58 ЗК, тези въпроси се явяват неотносими за правния спор, доколкото съдът е обсъдил доказателствата по делото и всички релевантни за спора факти в съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154 ГПК и в съответствие с указанията в Тълк.решение №4/5.04.2006г. по т.д.№4/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпросите: ”При промяна на решение на ОС на кооперация, съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение на ОС?” и ”Допустимо ли е съдът да отмени решения на ОС по съображения, които не са посочени в исковата молба?”, тъй като и двата въпроса не са значими за конкретния правен спор съобразно тълкуването, направено в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. В своето решение въззивният състав изчерпателно е отговорил на възраженията във въззивната жалба като е посочил конкретните норми на ЗК и на Устава на кооперацията, които са нарушени при свикването на общото събрание, при неговото провеждане и при вземане на конкретните решения. Твърдението на касатора, че съдът е отменил решенията на ОС по съображения, които не са посочени в исковата молба, е невярно, тъй като както първоинстанционния съд, така и въззивния съд, са решили правния спор, стриктно съобразявайки се с релевираните от ищеца в исковата молба обстоятелства, обуславящи основателността на исковата претенция по чл.58 ЗК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 11.01.2017г., постановено по в.гр.д.№804/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: