3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.563
С.,22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 359/2011 година
Производство по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 243 от 15.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 1858/2010 год. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено определение от 19.07.2010 г. с което поради недопустимост е прекратено производството по т.д.№ 117/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон, който предвижда хипотеза на тълкуване на търговска сделка, поради което е допустим предявения него иск по чл.365, т.1 ГПК.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси от значение за изхода на делото: 1/ Самостоятелен иск и право на защита ли са предвидени с разпоредбата на чл.365, т.1 ГПК и може ли тази разпоредба да се ползва от страна по търговска сделка с искане от съда да извърши тълкуване на същата, съответно да укаже последиците от неизпълнението или неизпълнението, както и да попълни празноти в нея, ако страните не могат извънсъдебно да уредят възникналия между тях спор; 2./ Евентуално, ако чл.365, т.1 ГПК не предоставя правото на такъв иск, какво е приложното поле на тази разпоредба и към кои производства може да бъде отнесена.
Ответната по частната касационна жалба страна Министерство на земеделието и храните не изразява становище по допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, но независимо от нейната редовност, не е налице соченото от частния касатор основание за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
Производството по делото е образувано по предявен от частния касатор иск срещу Министерство на земеделието и храните с искане да се установи по отношение на ответника към кой момент се дължи плащане по сключените арендни договори – от момента на подписването или от началото на стопанската 2007/2008 г., която го предхожда.
Въззивният съд възприел изводите на Софийски градски съд, че предмет на предявения установителен иск е съществуването на арендно правоотношение към момент, който предхожда момента на предявяване на иска и че с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, този иск се явява процесуално недопустим. Изложени са съображения, че правен интерес за страните, с наличието на който е обвързана допустимостта на иска, е налице при искане за установяването на съществуващи към предявяването му правоотношения, а спрямо породили се минали такива – за възникналите от тях правни последици или евентуалното им погасяване. Въз основа на тях е прието, че ищецът има правен интерес със сила на пресъдено нещо да установи, че не дължи претендираните от министерството арендни вноски, а не че през процесния период не са възникнали правоотношения по договорите за аренда, какъвто е въведения от него предмет на делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Независимо от отсъствието на водещата предпоставка, не е налице и допълнителната такава по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Постоянна е съдебната практика по въпроса, че тълкуването на договорите не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а винаги е само част от правораздавателната дейност на съда при разрешаване на възникнал от тях конкретен правен спор. Макар и нов, текстът на чл.365, т.1 ГПК не налага противен извод, доколкото с него са подчинени на режима на производството по търговски спорове всички искове (с цена над 25 000 лв.), които имат за предмет каквото и да е право или правно отношение, свързано с търговската сделка. Следователно тази разпоредба има отношение към реда за разглеждане, но не и към процесуалните предпоставки за допустимостта на иска, които се регламентирани от нормата на чл.124 ГПК, която е и именно съобразената от въззивния съд при преценката за допустимостта на образуваното пред първоинстанционния съд исково производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 243 от 15.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 1858/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: