О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 563
София, 24 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 522/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Т. от [населено място] , чрез адв. В. П. срещу решение № 241 /26.09.2013 год. на Апелативен съд [населено място], постановено по въз. гр.д. № 296/2013 год. , с което е отменено решението по гр.д. № 82/2013 год. на Плевенския окръжен съд в частта, в която искът на С. П. Т. срещу Прокуратурата на РБ е уважен за размера над 3 000 лв. до 6 000 лв., присъдени като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение и вместо него е постановено ново решение, с което за този размер искът е отхвърлен и е оставено в сила решението в частта, в която този иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
При въведената с ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът общо без да формулира конкретен правен въпрос посочва, че въззивното решение е постановено в противоречие с представени решения на различни по степен съдилища относно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Посочено е , че при определяне размера на обезщетението съдът се е произнесъл в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968 год. , както и че решението противоречи на т.3 от ТР №3/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС и практиката на ЕСПЧ . В изложението се съдържа оплакване, че въззивното решение няма изложени мотиви, а пестеливо възпроизвеждане мотивите на първата инстанция. Касаторът обаче не е формулирал правен въпрос относно който следва да се извърши проверка дали са изпълнени допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване , които също не са конкретизирани, но могат да бъдат изведени като такива по чл. 280,ал.1,т.2 и т.1 ГПК. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същевременно оплакването за липса на мотиви е такова за допуснато процесуално нарушение, което обуславя неправилност на обжалваното решение / чл. 281 ГПК/ и може да е предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.Такова е и оплакването, че съдът не се е произнесъл по основния довод на ищеца – касатор за продължителността на проведеното досъдебно производство . Касаторът е формулирал и правни въпроси : 1. Следва ли при определяне размера на обезщетението да се съобразява дали е налице съвина и дали е налице такава при неспазване на процесуалните срокове за разследване по НПК от страна на наблюдаващия по делото прокурор ; 2. Какви са обективните критерии , съобразно които следва де се определи дължимото обезщетение заради неоснователно задържане под стража и неправилно обвинение. Тези въпроси обаче не са съотнесени към някое от основанията по чл. 280,ал.1 ГПК . Следователно по отношение на тях не е изпълнена комулативната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, а именно посочване на допълнително основание / критерии /за допустимост на касационното обжалване/ по конкретния правен въпрос.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Разноски не се присъждат, доколкото ответникът не е претендирал такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 /26.09.2013 год. на Апелативен съд [населено място] по в. гр.д. №296/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: