1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№563
[населено място], 25.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА К.
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №3656/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Д „З”, чрез гл. юрисконсулт К Т., срещу решение №666 от 8.04.2013г., постановено по т.дело №3578/2012г. на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на решението на СГС от 5.02.2010г., касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата от 49 267 лв. , представляваща 50% от реално извършени разходи за СМР по договор с [фирма] за построяване на кравеферма в [населено място] , съгласно субсидиран по С. проект 280101200092 ведно със сумата от 3506.15 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 23.08.2007г. до 19.02.2008г. Искането е за касиране на въззивното решение поради нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] , [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на Софийския апелативен съд.
Делото е за втори път пред ВКС, ТК. С решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ТК на ВКС е отменил решение № 203 от 3.02.2011г., постановено по гр.дело № 246/2010г. на САС, с което е бил уважен иска и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за назначаване на техническа експертиза. Съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение: съответствието фактически и по документи на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проекти и бизнес план е елемент от правопораждащия фактически състав на правото на получаване на финансова помощ от страна на ползувателя и следователно установяването му по аргумент на чл.154 ГПК е изцяло в доказателствената тежест на ищеца.
По делото не е имало спор, че СМР са изпълнени от дружеството [фирма] въз основа на договор с ищеца от 27.01.2006г., при уговорена цена 983 118.99 лв., съответна на посочената в таблицата за одобрени инвестиционни разходи/ без ДДС/ като не се допуска коригиране или преразглеждане на договорената глобална сума / чл.3, ал.2 на договора/, независимо от действително направените разходи от изпълнителя. Въззивният съд, в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, ТК, е назначил съдебно – техническа експертиза. Като е възприел заключението на вещото лице, че не е налице несъответствие между фактическото и по документи на изпълнената работа по построяването на кравефермата с тази, предмет на предварително одобрените проекти и бизнес план, САС е уважил предявения иск.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По първия процесуалноправен въпрос: когато делото е върнато за извършване на съдопроизводствени действия, следва ли въззивният съд да се ограничи в извършването на това съдопроизводствено действие, без да обсъжда останалите събрани по делото доказателства и съдът може ли да постанови решение, без да обсъди доказателствата по делото, касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. При формулирането на този въпрос касаторът не сочи кои от доказателствата по делото установяват различни от установените от експертизата факти и констатации и от преценката на които могат да се изведат различни от направените от въззивният съд изводи за уважаване на иска, поради което се явява неотносим за изхода на делото, съгласно ал.1 на чл.280 ГПК. Съдът се е позовал на чл.26 от Наредба №14/18.05.2001г. на МЗГ, като нормативна база за заплащане на договорената финансова помощ на ползувателя, а именно извършване на предварителна проверка на база на анализ на фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. Отказът за заплащането на част от финансова помощ на ищеца, Д З е мотивирал с писмо от 3.08.2007г. с констатирано несъответствие между количествените показатели, залегнали в протоколите за изпълнени и приети СМР по изграждане на сградата на кравефермата и от резултатите от проверка на място, за вложените количества стоки и материали, упоменати поименно, като не са признати реално извършени разходи в размер на 114 566.41лв. Именно във връзка за изясняване на този спорен по делото въпрос е назначена експертизата, която е приета от съда и по отношение на която страните не са имали възражения. При изготвяне на експертизата вещото лице е имал предвид работните инвестиционни проекти, съставените констативни актове за приемане на отделните етапи от СМР, констативните актове за извършена от експертите на ДФЗ проверка на място по количества и стойности.
По втория въпрос: следва ли изпълнението на СМР за обект „К”, [населено място], за които [фирма] е получило безвъзмездна помощ от ДФ „Земеделие”, да бъде доказвано посредством изпълнението на договора чрез трето лице, с което Д „З” няма задължения, въпросът се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което не се явява обуславящ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото решаващият извод на САС не е основан на договорните отношения между ищеца и третото лице. По делото не имало спор, че СМР на кравефермата са изпълнени от трето на сключения между страните договор за финансова помощ. При обжалване на въззивното решение на САС по т.дело №246/2010г., такъв въпрос не е поставен от касатора – въззивник Държавен фонд „Земеделие” и по такъв въпрос касационното обжалване не било допуснато. Нещо повече, договор № 2046/16.06.2006г. не съдържа клауза, която да задължава ползувателя на помощта да извърши СМР.
Независимо, че въпросът не е обуславящ изхода на спора, с решение №228 по гр.дело № 2246/2008г. на САС касаторът не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това решение няма отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се обсъжда. Съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение, съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика
По третия въпрос възможно ли е изпълнението да се доказва с техническа експертиза, седем години, след като СМР са извършени. Въпросът не обосновава основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. ВКС в отменителното си решение е указал на въззивната инстанция да назначи експертиза в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по жалба на Д „З”, постановено по т.д.№246/2010г. на САС. Следва да се има предвид и обстоятелството, че назначеният от САС експерт не е отказал извършването на експертизата, поради обстоятелството, че са изминали седем години от построяването на кравефермата и поради този причина не може да даде отговор на поставената му от САС задача.
Поддържаният от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде обсъждан изобщо, предвид липсата на аргументи защо всеки един от формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №666/8.04. 2013г., постановено по в.гр.д №3578/2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: