3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №502/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от прокуриста на [фирма] – [населено място], област С., срещу въззивно определение № 397/01.7.2011 год. по ч.гр.д. №326/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд,г.о. с което е потвърдено разпореждане от 19.4.2011 г. по т.д.№188/2009 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е върната въззивна жалба, подадена от частния касационен жалбоподател в настоящото производство против решение №54/13.01.2011 г. по т.д.№188/2009 г. на Силистренския окръжен съд, поради нередовност на същата – невнесена държавна такса в размер на 611,39 лева.
Въззивната инстанция е приела, че разпорежданията на съда относно определянето на размера на дължимата държавна такса не подлежат на самостоятелно обжалване, а първоинстанционният съд е определил двукратно размера на държавната такса за обжалване, като е определил срок за нейното внасяне, и при неизпълнение на указанията на съда в срок въззивната жалба е върната правилно.
Срещу въззивното определение на Варненския апелативен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквани яза процесуална незаконосъобразност като сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на държавната такса по въззивната жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като неправилно Силистренския окръжен съд е определил размера на таксата по въззивната жалба, както и че самият жалбоподател е посочил размера на такса върху обжалваемия интерес, който е в размер на 50% от пълния размер на държавната такса по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда само и единствено до визиране на касационни оплаквания, възпроизведени почти буквално от това, което е изложеното в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 397/01.7.2011 год. по ч.гр.д. №326/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд,г.о., по частна касационна жалба, вх.№3836/28.7.2011 г., подадена от прокуриста на [фирма] – [населено място], област С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: