2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София,
06.12.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 4520 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 29.08.2018г. по гр.д.№ 1304/2018г. на ОС Стара Загора , с което е потвърдено протоколно определение от 20.06.2018г. по гр.д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател – П. А. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, което е неправилно и моли за неговата отмяна и за произнасяне по исковата й молба.
Ответникът по жалба Х. Д. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Подадената частна жалба, с която е сезиран настоящият състав на ВКС, е основателна.
С определение от 29.08.2018г. по гр.д.№ 1304/2018г. ОС Стара Загора е потвърдил протоколно определение от 20.06.2018г. по гр.д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.
Първоинстанционното гр. дело № 2238/17г. по описа на РС-Казанлък е образувано по исковата молба от П. А. против Х. Д. с правно основание чл. чл.26, от СК , с искане да се прогласи за относително недействителна спрямо нея разпоредителната сделка обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том IІ, рег.№ 1108, том 144 от 01.12.1998г. съставен и издаден от нотариус П. К. с район на действие РС К., с който Д. К. /неин съпруг, починал на 12.09.2015г/ е дарил на сина си Х. Д. семейното им жилище, находящо се в [населено място], [община].
Въззивният съд е констатирал, че с определение от 04.08.2017г. РС Казанлък е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата в седмичен срок от връчване на съобщението да отстрани констатирани от съда нередовности. Установено е, че в указания от съда срок за отстраняване на нередовностите с молба с вх. № 10342/30.08.2017г. ищцата, частично е изправила нередовностите и е поискала продължаване на срока и срокът е продължен.
Констатирано е, че ищцата е депозирала молба с вх. № 12854/02.11.2017г., към която е приложила съответно скица и удостоверение за данъчна оценка на имота ведно с копие за ответника. С тази молба, процесуалния представителна ищцата е направил искане за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. По делото е постъпил и писмен отговор от другата страна на исковата молба, с който е направено възражение за недопустимост на иска, по съображенията подробно изложени в същия писмен отговор.
Установено е, че съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. на датата 16.05.2018 год. от 10.00 часа, като е дал указания на ищцата относно разпределението на доказателствената тежест, като е посочил че същата следва да установи налице ли е разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг без съгласието на ищцата и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.
Установено е, че РСКазанлък е указал, че при неизпълнение делото ще се прекрати и определението на съда е връчено на процесуалния представител на ищеца на 13.04.2018г.
Съдът е приел, че ищцата въпреки подробните указания на съда и неколкократното удължаване на предоставения срок, не е посочила надлежните си доказателства, които да установяват дали процесния имот представлява семейното жилище – лична собственост на единия съпруг ,с което е извършено разпореждане без съгласието на ищцата, както и че двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.
Ройонният съд е приел, че към момента на предявяване на иска, ищцата не е съпруг по смисъла на чл.26 СК, тъй като искът е предявен след смъртта на съпруга собственик, който се е разпоредил със собственото си жилище и е прекратил производството като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на иска.
При така установените факти по делото въззивният съд е изложил съображения за това, че е служебно задължение на съда да следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл.129 и 130 ГПК, съобразно които съдът се произнася само по редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото.
Изложил е съображения за това , че съгласно разпоредбата на чл.26 СК действията на разпореждане със семейно жилище лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия, само ако двамата съпрузи нямат друго жилище, но в случая бракът е прекратен съобразно разпоредбата на чл.44, т.1 СК, поради което не е налице семейно жилище по смисъла на посочената разпоредба.
Изложил е съображения и за това, че ако е извършено разпореждане с общ недвижим имот от единия съпруг, то същото съобразно разпоредбата на чл.24, ал.4 СК може да бъде оспорено от другия съпруг в шестмесечен срок.
При така изложените съображения въззивният съд е приел, че за надлежната процесуална легитимация на страните съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване па иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение, а такава в случая липсва както правилно е приел и районния съд като е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.З ГПК във връзка с чл.26 и чл.44, ал.1, т.1 СК, поради което е потвърдил неговото определение.
Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно преценката за наличие на правен интерес от воденето на иск по чл.26 СК като предпоставка за редовност на исковата молба. Поддържа , че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване-
Настоящият състав намира, че на така поставения въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС и обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. В същата се приема, че задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл.129 ГПК. Посочва се, че процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника.Според чл. 23 СК(отм.), чл.26 СК, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг и легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на договора е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът – собственик, съответно неговите наследници и приобретателят/ в този смисъл решение от 15-03.211г. по гр.д.№659/2010г., ІІІ г.о./.
По настоящето делото искът е предявен от съпругата -несобственик след смъртта на разпоредилия се съпруг и съпругата макар и да няма качеството на наследник на дарителя по отношение на процесния имот е обвързана от договора на разпоредилия се съпруг. Този договор евентуално би бил непротивопоставим на съпруга – несобственик, като сключен без неговото съгласие, но тази преценка следва да се извърши като бъде разгледан спора по същество, а не е относима към допустимостта на производството.
Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят като постановени в противоречие с разпоредбите на закона и трайната практика на ВКС относима към поставения за разглеждане въпрос.Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводсвените действия по иска с правно основание чл.26 СК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.08.2018г. по гр.д.№ 1304/2018г. на ОС Стара Загора.
ОТМЕНЯ определение от 29.08.2018г. по гр.д.№ 1304/2018г. на ОС Стара Загора и потвърденото с него протоколно определение от 20.06.2018г. по гр.д.№2238/2017г. на РС Казанлък за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
членове: