3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
С., 07.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1819/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 59 от 05.03.2014 г. по т.д. №297/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №11 от 05.03.2013 г. по т.д.№116/2012 г. на Разградски окръжен съд,с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], определена е началната й дата 15.09.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратена е дейността на предприятието му, същото е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно, с оплакване, че е порочно. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като и двамата кредитори (първоначален молител и присъединен кредитор по чл. 629 ал. 4 ТЗ) не са доказали активната си процесуална легитимация, който въпрос е останал неизяснен и пред въззивната инстанция, затова обжалваното решение е недопустимо.
В основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по решените правни въпроси: 1.Съдът е приел, че когато в производство за несъстоятелност участват наред с иницииралия производството кредитор и кредитори, присъединили се по реда на чл. 629 ал. 4 ТЗ, е достатъчно с материалноправна легитимация да разполага който и да било от кредиторите, за да се открие производство по несъстоятелност, ако са налице другите визирани в закона предпоставки, с което жалбоподателят не е съгласен, и въз основа на изложените съображения извежда въпроса: може ли да се открие производство по несъстоятелност въз основа искане на присъединен по чл. 629 ал. 4 ТЗ кредитор, когато се установи, че молбата на иницииралия производството кредитор е недопустима или неоснователна, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. Въззивният съд е приел, че счетоводното отразяване на сделка по необходимост я приравнява на търговска, което жалбоподателят не споделя и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба „Арец Г. & Ко Кеселваген” КГ – К., Германия и „В. Х.” Г. -В., А., двамата чрез адв. А. Д. – САК не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По твърдението за недопустимост на въззивното решение, с което е потвърдено решение, което е недопустимо, тъй като и двамата кредитори не са доказали активната си процесуална легитимация – въпрос, останал неизяснен и пред въззивната инстанция. Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен служебно да го допусне до касация, и когато жалбоподателят не излага оплаквания в този смисъл, като преценката се извършва с решението по същество. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване; постановено е при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка; постановено е когато съдът е бил десезиран; постановено е по жалба, която е била недопустима или просрочена.
Не е налице твърдяната недопустимост на въззивното решение поради недоказана активна процесуална легитимация на всеки от кредиторите, тъй като с поставения въпрос за активната легитимация на молителя и на присъединения кредитор, жалбоподателят оспорва правилността на решението относно наличието на материално – правните предпоставки по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност – въпрос по същество, оплакването за неправилното решаване на който не обосновава недопустимост на решението. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи за материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност не прави въззивното решение недопустимо.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси са относими към предмета на спора, но не попадат приложното поле на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса за материално-правната легитимация на молителите е обусловен от доказателствата по делото и от обсъждането им и предполага проверка на правилността на решението, а преценката на вземането на присъединения кредитол на търговска сделка съдът е направил след цялостно обсъждане на отношенията му с длъжника, а не само въз основа на счетоводно отразяване. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят. Евентуално допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Отсъствието на общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК изключва обсъждането на специфичните за основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК допълнителни предпоставки, а и жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че произнасянето по формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 59 от 05.03.2014 г. по т.д. №297/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: