О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 08.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2807/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ж. Б. със съдебен адрес в [населено място] против разпореждане № 212 от23.07.2015 г., постановено от Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по преписка вх. № 4813/28.04.2015 г. С посоченото разпореждане е върната подадената от Р. Ж. Б. искова молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение от 29.12.2014 г. на Арбитражен съд [населено място], постановено по вътрешно арбитражно дело № 14081201/2014 г., поради невнасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като поддържа, че в същото не са изложени мотиви защо е отказано освобождаването му от предварително заплащане на държавна такса, въпреки представените доказателства за имотно и семейно състояние.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по преписка вх. № 4813/15.04.2015 г. е образувано пред Върховния касационен съд по искова молба на Р. Ж. Б., с която е предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение, постановено по В. № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд [населено място].
С разпореждане от 22.04.2015 г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС са дадени указания на ищеца Р. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 9 668.27 лв. След връчване на разпореждането Р. Б. е депозирал по делото молба, с която е поискал да бъде освободен от предварително заплащане на държавна такса за производството по чл.47 ЗМТА на основание чл.83, ал.2 ГПК, като е представил декларация и доказателства за своето материално и гражданско състояние. Искането за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение като неоснователно с разпореждане от 19.05.2015 г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС. Със същото разпореждане е указано повторно на ищеца да представи документ за внасяне на посочената в разпореждането от 22.04.2015 г. държавна такса. Разпореждането е връчено на ищеца на 03.06.2015 г., като в срока за внасяне на таксата последният е поискал да бъде отменено разпореждането от 19.05.2015 г., с което е отказано освобождаването му от държавна такса. След като е преценил, че не са налице предпоставките на чл.253 ГПК, с разпореждане от 11.06.2015 г. Председателят на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е оставил без уважение молбата за отмяна на разпореждането от 19.05.2015 г. и отново е указал на ищеца да изпълни в едноседмичен срок указанията за внасяне на държавна такса. Разпореждането от 11.06.2015 г. е връчено редовно на Р. Б. на 06.07.2015 г., но до изтичане на едноседмичния срок същият не е представил по делото доказателства за внасяне на държавната такса, което е послужило като основание за постановяване на обжалваното разпореждане № 212 от 23.07.2015 г. за връщане на исковата молба по чл.47 ЗМТА, съгласно чл.129, ал.3 ГПК.
Разпореждането за връщане на исковата молба е правилно.
Представянето на документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи, е предвидено изрично в чл.128, т.2 ГПК като изискване за редовност на исковата молба. Ако не е придружена с документ за внесена държавна такса, исковата молба е нередовна и подлежи на поправяне по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Неизпълнението на указанията на съда по чл.129, ал.2 ГПК за представяне на доказателства за внасяне на таксата е основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба, освен ако ищецът не бъде освободен от заплащане на таксата по предвидения за това процесуален ред.
Към момента на подаването й исковата молба, с която частният жалбоподател е сезирал Върховния касационен съд, не е съдържала като приложение документ за внесена държавна такса, което е наложило предоставяне на срок по чл.129, ал.2 ГПК за поправянето й с представяне на доказателства за внасяне на таксата. В срока за внасяне на таксата жалбоподателят – ищец е поискал да бъде освободен от заплащането й при условията на чл.83, ал.2 ГПК, но това искане е оставено без уважение като неоснователно с влязло в сила разпореждане. С влизане в сила на разпореждането е разрешен по задължителен за ищеца начин въпросът за дължимостта на държавната такса и след съобщаване на новите указания за внасяне на държавна такса ищецът е следвало да предприеме процесуални действия съгласно чл.129, ал.2 ГПК, за да отстрани нередовността на исковата си молба като внесе дължимата такса и представи доказателства за това. Безспорно е по делото, че указанията не са изпълнени, с оглед на което разпореждането за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът в частната жалба за неправилност на обжалваното разпореждане поради неизлагане на мотиви за отказа частният жалбоподател – ищец да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Мотивите за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса се съдържат в разпореждането от 19.05.2015 г. и както бе посочено по-горе, след неговото постановяване жалбоподателят не е имал основание да счита плащането на таксата за недължимо, а е следвало да изпълни указанията за внасянето й. Като не е изпълнил указанията относно държавната такса, жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК от връщане на исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 212 от23.07.2015 г., постановено от Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по преписка вх. № 4813/28.04.2015 г., с което е върната исковата молба на Р. Ж. Б. по чл.47 ЗМТА за отмяна на решение от 29.12.2014 г. по В. № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :