О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 09.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2460 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. П. и Г. И. П. против решение № 2167 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 7358/2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 303670 от 29.12.2017 г. по гр. д. № 75562/2015 г., по описа на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от тях срещу А. Й. Л. иск за установяване, че ищците са собственици на 1/6 идеална част от апартамент № …., находящ се в [населено място], [улица], вх. „А”, 1-ви надпартерен етаж, с идентификатор …., разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор …., която идеална част представлява западна стая от описания апартамент № …..
След подаване на касационната жалба, жалбоподателката Г. И. П. е починал на 27.10.2019 г. и е оставила за свои наследници преживял съпруг – жалбоподателя П. Г. П. и низходящи П. П. П. и З. П. П.. Всички наследници поддържат касационната жалба, поради което ниучастващите наследници следа да се конституират като жалбоподатели в настоящото производство на основание чл. 227 ГПК
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 75, ал.2 ЗН относно приетото от съда, че частните правоприемници на неучаствал съселител в съдебна делба не могат да искат установяване нищожност на делбата, на чл. 116б. „Б”, изр. 3 ЗЗД относно приетото, че и нищожната делба спира течението на придобивна давност. Твърди се противоречие в мотивите на съда при обсъждане на елементите на владението и неправилна преценка на гласните доказателства в противоречие с нормата на чл. 172 ГПК и на доказателствата и обстоятелствата, установяващи отблъскване на владението на ответницата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди очевидна неправлиност на решението – основание по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК защото съдът е приложил неотносима към процесния казус седебна практика, не е приложил императивната норма на чл. 116 б. „б” ЗЗД относно основанието за прекъсване на придобивата давност и предвид нарушението на нормата на чл. 172 ГПК при обсъждане на свидетелските показания.
Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради позоваване на неотносима към казуса съдебна практика и по т.3 от същия текст по два въпроса: 1. последващ преобретател на имот след извършване на делбата има ли право да се позове на нищожност на делбата поради неучастие на съсобственик на основание чл. 75, ал.2 ЗН когато има правен интерес от това. 2. При съдебна делба, нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици, следва ли да се счете, че давността, прекъсната с предявяване на иск за делба не се смята за прекъсната, съгл. чл. 116, б. „б”, изр.2 ЗЗД. По тези два въпроса се твърди, че няма практика на ВКС, а са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като по първия въпрос е налице съдебна практика – Р № 189 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 954/2002 г. на ВКС ІV гр.д. Р № 295/09.12.2009 г. по гр.д.№ 668/2011г. ІІ гр.о. Р № 513/26.10.2012 г. по гр.д.№ 890/2010 г., ІV гр.о. Р № 560 от 12.08.2009 г. по гр.д.№ 3549/2008 г. ІV гр.о., а по втория е приложимо ТР № 1/2012 г. на ОСТК. Счита, че решението не е очевидно неправилно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за установяване правото на собственост на ищците върху 1/6 ид.ч. от апартамент, при владение върху западната стая от него е установено следното: Апартамента е бил отчужден по ЗОЕГПНС и през 1961 г. е продаден от държавата на К. и Н. К.. През 1976 г. те го заменили с апартамент, собственост на сина им и снаха им Д. К. К. и В. К., бракът между които бил сключен преди това – на 25.08.1962 г. След влизане в сила на ЗВСОНИ по гр.д.№ 867/1997 г. с решение от 13.07.1999 г. бил уважен иск, предявен от Й. А. Ч. и А. Й. Л. по чл. 7 ЗВСОНИ за целия апартамент, но по реда на прегледа по реда на надзора решението е отменено за 5/6 от апартамента и производството е прекратено за тази идеална част с решение № 796 от 01.08.2003 г. по гр.д.№ 2872/2002 г. на ВКС, ІV гр.о. В останалата част, с която е уважен иска до размер на 1/6 ид.ч., молбата за преглед по реда на надзора е оставена без уважение. По гр.д.№ 12968/2005 г. е допуснато извършването на делба между Д. К. с квота 5/6 ид.ч., Й. Ч. с квота 1/8 ид.ч. и А. Л. с квота 1/24 ид.ч. Тъй като Й. Ч. е прехвърлила своята 1/8 ид.ч. на А. Л., във втората фаза съдът е отчел този факт и е извършил делбата само между Д. К. и А. Л. чрез присъединяване на западната стая от апартамент № …. / сега предмет на спора/ към апартамент № …. на същия надпартерен еетаж, който е собственост на А. Л.. Преустройстовото обаче до предявяване на иска по настоящото дело – 06.12.2015 г. не е извършено. С н.а. № …. г. ищците П. и Г. П. купуват апартамент № …., но без западната стая, чиято квадратура е извадена от площта на жилището.
В настоящото производство, ищците твърдят, че са придобили 1/6 ид.ч. по давност като са владяли реално западната стая, която не е присъединена към жилището на ответницата. Позовават се на присъединяване на владението на праводателите си към тяхното. Твърдят, че извършената делба е нищожна, защото в нея не е участвала съпругата на Д. К. – В. К.
РС е приел, че ищците не са били съсобственици към момента на извършване на делбата, поради което не могат да упражняват чужди права / тези на съделителите по делото за делба/. Затова не може да се установява, дали делбата е нищожна, а с предявяване на иска за делба е прекъснато течението на придобивна давност дори да се приеме, че такава е започнала да тече. Тъй като от влизане в сила на решението по извършване на делбата до предявване на иска не е изтекъл изискуемият се от съда 10 годишен срок, съдът е приел, че основанието, на което се позовават ищците не се е реализирало. Съдът е анализирал свидетелските показания и е приел, че те не установяват елементите на владението, тъй като не е достатъчно само да се ползва имота, а ищците не доказват праводателите им или те да са демонстрирали поведение, с което да докажат, че владеят имота за себе си. Съдът е приел, че ищците не могат да присъединят към владението на праводателите си своето владение, тъй като по отношение на западната стая не е налице акт на праводаване – сделката, на която се позовават ищците, оформена с н.а. № …. г. е за продажба на апартамент № …. без процесната западна стая.
Въззивният съд е възприела тези изводи за правилни след самостоятелен анализ на събраните доказателктва. Приел е, че преобретателят по сделката не е съсобственик към момента на извършване на делбата и няма право да прави възражение за нищожност на съдебна делба поради неучастие на негов праводател и че довод за нищожност на съдебна делба може да се установява само с участието на съсобствениците, участвали в нея. Затова е направен извод, че ищците не са легитимирани да искат установяване нищожност на приключилата делба, в която не са участвали и по време на извършването на която не са били съсобственици. За този извод, съдът се е позовал на Р № 472 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 231/2011г. на ВКС, І гр.о. и Р № 60 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3431/2016 г. на ВКС, І гр.о. Въззивната инстанция е възприела и извода, че ищците не са доказали те и техните праводатели да са извършили такива действия, които да установяват, че считат процесната стая за своя. Посочено е, че владението на реална част не води до придобиване на съответната идеална част, че ищците доказват само ползването на стаята, но не установяват намерение за своене. Съдът се е позовал и на това, че при прехвърлянето, праводателите на ищците са им прехвърлили апартамента без процесната стая, че изразявайки желание да придобият тази стая чрез плащане, ищците и праводателите им са признали правата на ответницата.
Допускането до касационно обжалване на първо место е обосновано с прилагането на неотносими към спора решения на ВКС – Р № 472 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 231/2011г. на ВКС, І гр.о. и Р № 60 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3431/2016 г. на ВКС, І гр.о. С първото решение е прието, че искът по чл.75 ал.2 от ЗН не ползва приобретателя по сделката, извършена преди завеждане на делото за делба, защото той претендира да е изключителен собственик, а не съсобственик на делбените имоти. С второто решение, съдът е приложил установения принцип в чл. 75, ал.2 ЗН и разясненията, дадени в т.7 от ППВС 7/1973г., според които решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75 ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим. Изводът и от двете решения е, че съсобственикът към момента на извършване на делбата, който не е участвал в нея може да иска установяване на нищожността й. Трети лица, които към този момент не са били съсобственици не са легитимирани да се позовават на чл. 75, ал.2 ЗН. Изключение от това правило са наследниците на неучаствал съсобственик защото те са универсални правоприемници – придобиват всички права, задължения и фактически отношения на наследодателя си, включително и правото му да иска нищожност на извършена без негово участие делба на съсобствени имоти. Частният правоприемник придобива само имуществото, предмет на сделката, но не придобива останалите права на прехвърлителя, включително и такива за оспорване на извършена вече делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН. Само в предвидените изрично случаи трето лице може да упражнява чужди права – чл. 26, ал.2 ГПК. Така като е приел, че ищците не могат да се позовават на нищожност на извършената делба без В. К. – техен частен праводател, съдът не е постановил решение в противоречие със съдебната практика, поради което е неоснователно позоваването на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане до касация. Следва да се отбележи, че позоваването на съдебна практика, която не намира приложение към казуса, предмет на решението не съставлява произнасяне в противоречие със съдебната практика ако с решението не е постановено в противоречие с друга съдебна практика.
Следващото основание, на което се позовават касаторите в изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е необходимостта ВКС да се произнесе по два въпроса с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл. 280, ал.1 т.3 ГПК./
Първия въпрос е: последващ преобретател на имот след извършване на делбата има ли право да се позове на нищожност на делбата поради неучастие на съсобственик на основание чл. 75, ал.2 ЗН когато има правен интерес от това.
Този въпрос не определя изхода от спора поради това, че дори делбата да е нищожна, ищците не могат да установят придобивна давност, защото не могат да присъединят към своето владение това на праводателите си, защото сделката, с която са купили апартамента не е акт на правоприемство по отношение на западната стая – тя е изключена от предмета на сделката, а от сключването й до предявяване на иска няма 10 години установено самостоятелно владение. Според нормата на чл. 82 ЗС присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. /В този смисъл виж Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК./ Владението на западната стая не е предадено на основание сделката от 2012 г., защото тя е извън предмета на сделката.
Отделно от това, извършената делба, в която е участвал праводателя на ищците Д. К. К. и установеното от гласните доказателства намерение всеки от съсобствениците да изкупи идеалната част от апартамент № …. от другия съсобственик, са факти изключващи анимуса на праводателя на ищците и установяващи взаимно признаване на права, а това оборва твърдението за намерение за своене.
Формулираният въпрос е неотносим към настоящия спор и защото в производството по настоящото дело не участват съделителите, между които е допусната и извършена делбата по гр.д.№ 23968/2005 г. на РС. Въпросът дали делбата е нищожна следва да се разреши с тяхното участие, защото те са обвързани от това решение до прогласяването на делбата за нищожна. В този смисъл са мотивите към Р № 1189 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 954/2002 г. на ВКС, ІV гр.о. Ищците по настоящото дело са частни правоприемници на неучаствала в делбата страна, а не универсални такива, поради което не придобиват правата, които е имала неучаствалата страна, а нормата на чл. 26, ал.2 ГПК забранява да предявяват чужди права пред съд, когато това не е изрично предвидено в закона. Нормата на чл. 75, ал.2 ЗН е адресирана към съсобствениците, които е трябвало да участват, но не оправомощава изрично и частните правоприемници да могат да се позовават на нищожност на делбата.
Така поради неотносимост на първия поставен въпрос към крайния изход на спора, не се допуска касационно обжалване по този въпрос.
Следващият въпрос е: при съдебна делба, нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици, следва ли да се счете, че давността е прекъсната с предявяване на иск за делба съгл. чл. 116, б. „б”, изр.2 ЗЗД или не се смята за прекъсната. Както вече се посочи, по делото не е установена нищожност на делбата, поради това, че ищците не са активно легитимирани да предявят тази нищожност. Затова този въпрос не влияе на крайния изход от спора, поради което не обуславя допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на решението. Такава е налице ако порока на решението е в особено тежка степен в някое от трите форми – противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението, когато тези пороци могат да се установят без извършване на същинския касационен контрол. Такива се случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Решението е очевидно неправилно и когато е нарушени императивни материално правни норми или когато е била приложима, но не е приложена такава, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес.
Нормата на чл. 75, ал.2 ЗН, на която се позовават касаторите-ищци е императивна, но не се прилага служебно, а само при позоваване на нея от страна, която има право да го направи по аргумент и от чл. 26, ал.1 ГПК. Нормите, уреждащи спирането и прекъсването на давността също са императивни, но в случая не е установена нищожността на делбата, поради което нормата на чл. 116 б. „б” ЗЗД е била неприложима. Следователно не е налице очевидна неправилност поради неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове /чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторите не твърдят такива нарушение на процесуалните правила, поради което не е налице основание за допускане до касация поради очевидна неправилност на решението поради особено тежки нарушения на съдопроизводствените правила.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Обжалваното решение съдържа разбираеми мотиви, от които се извежда постановеният диспозитив, поради което не е налице очевидна неправилност на решението и поради необоснованост.
Или в обобщение, не са налице наведените основания за допускане до касация, поради което обжалваното решение не се допуска до касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция до доказаният с договора за правна помощ размер 800 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА на местото на жалбоподателката Г. И. П., починал на 27.10.2019 г. низходящите наследници П. П. П. и З. П. П.. Преживелият съпруг П. Г. П. е жалбоподател.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2167 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 7358/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. Г. П. и Г. И. П., починала на 27.10.2019 г. и заместена от низходящите наследници П. П. П. и З. П. П..
Осъжда П. Г. П., П. П. П. и З. П. П. да заплатят деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: