О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София 08.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 288/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. М., гр. В., срещу въззивно решение №569 от 27.11.2008г. по гр. дело № 279/2008г. на Великотърновския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси по отношение нарушаване правото на защита в процеса, както и относно предмета на доказване на давностното владение. Не е съобразена практиката на ВКС по въпроса за придобиване по давност от сънаследник. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. М. М., не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 1* от 08.01.2008г. по гр.д. № 2013/2007г. на Великотърновския районен съд, с което е уважен искът по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, предявен от М. М. срещу К. М. за правото на собственост върху ? ид.ч. от : нива от 6.799 дка, нива от 9.100 дка, зеленчукова култура от 0.200 дка, нива от 16.000 дка, нива от 2,300дка, лозе от 1,558 дка, нива от 17,700 дка, нива от 8,901 дка. Земеделските земи са възстановени по ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ответникът е наследник /син/ на К. М. , поч.1980г. Ищцата също е наследник на М. – негова внучка. Ответникът се снабдил с нот.акт през 2007г. за всички ниви по наследство и давност. С решение от 01.09.1992г. на ОПК е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 27 ниви на наследниците на К. М. , с решение от 19.08.1998г. на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол от 1992г. е възстановено правото на наследниците на К. М. върху процесните имоти. С протокол от 1998г. ответникът е въведен във владението им. Той се е снабдил с констативният нотариален акт на 31.05.2007г. за правото на собственост по обстоятелствена проверка относно всички земи по решението от 1998г. въззивният съд е приел, че ответникът не е придобил идеалните части от процесните имоти, които притежава ищцата по силата на наследственото правоприемство, поради това, че като до съставяне на нотариалния акт, както и до завеждане на исковата молба не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.79 ЗС десетгодишен срок. Той е упражнявал фактическа власт върху имотите, но те са индивидуализирани едва през 1998г. – с решението на ПК по чл.27 ППЗСПЗЗ, което има конститутивно действие. Освен това тъй като става въпрос за сънаследствени имот – не е доказана демонстрирана към ищцата промяна в намерението на ответника, като държател на нейните идеални части, в намерение за своенето им като владелец.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК процесуално и материално правни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.107, ал.2 ГПК /отм., ред. ДВ бр.105 от 2002г./, съгласно която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят , поради препятствие, което страната не може да отстрани. Приетото, че участието на пълномощника на страната по друго гражданско дело в деня на съдебното заседание, не е препятствие по смисъла на чл.107, ал.2 ГПК /отм./, не е в противоречие с практиката на ВКС. Освен това и в представената след съдебното заседание писмена защита пред въззивния съд касаторът не е посочил доказателства или възражения, които не е могъл да релевира поради нарушение правото му на участие в процеса. В касационната жалба той също не сочи такива, а само, че биха възникнали въпроси, за които няма път към касационната инстанция.
Не е налице посочено от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението във връзка с приложението на материалния закон – чл.79 ЗС. Решението не противоречи на ТР №1/1997г. ОСГК относно преценката на решението на ПК по чл.27 ППЗСПЗЗ. Съгласно практиката на ВКС въззивният съд е приел, че в случая то има контитутивно действие, а не т.нар.предварително решение, тъй като въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, то индивидуално определя имотите, които се възстановяват на правоимащите. Въпросът за придобиване по давност от сънаследник на идеалните части на друг сънаследник също е решен в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбите на чл.31 и чл.79 ЗС като е прието, че трябва да се установи промяна в субективното отношение към вещта като своя и промененото отношение трябва да се демонстрира към другия сънаследник. Промяната на държането на спорния имот във владение за себе си трябва да достигне до другия сънаследник.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени, както и искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №569 от 27.11.2008г. по гр. дело № 279/2008г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.