О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 21.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 37 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. С. (А. Р. А. ), Н. Р. Ж. , И. Р. А., Ж. Р. Т. срещу въззивно решение от 08.10.2009 г. по гр.д. № 439 /2009 г. на Д. окръжен съд, с което при ново разглеждане на делото е обезсилено решение на Д. районен съд в частта, с която исковете на жалбоподателите срещу Д. А. С., М. С. М.Ф. С. С. и И. С. М., че жалбоподателите са придобили в реализация на право на строеж правото на собственост върху сграда от 26 кв.м. в общинско дворно място и производството в тази част е прекратено и в частта, с която са отхвърлени установителните искове на жалбоподателите срещу същите ответници че по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност жалбоподателите са придобили правото на строеж върху същото общинско дворно място.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения – неправилна преценка за нередовност на исковата молба и др.
Жалбоподателите излагат основания за допускане на касационно обжалване – правни въпроси, за които се твърди, че са снования по чл.280,ал.1,т.3 и по т.1 ГПК, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът Ф. С. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
П. да постанови обжалваното решение, въззивният съд при новото разглеждане на делото е изпълнил задължителните указания на ВКС (по чл.218з,ал.1,изр.2 ГПК (от 1952 г.) и е дал указание на ищците (жалбоподатели по настоящото касационно производство) да уточнят обема на претендираното право на собственост, така както е реализирано, предвид установеното, че сградата е функционално единство от първоначално построеното и пристроеното и е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза със задачи, определени в касационното решение, а ищците не са изпълнили указанията да извършат уточнения и преведат депозит за възнаграждение на вещото лице, при което съдът е постановил обжалваното решение.
Твърди се че няколко от въпросите са такива по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При констатирана нередовност на исковата молба следва ли съдът да приложи последиците на нередовността – чл.100,ал.2 ГПК (отм.) по отношение на цялата искова претенция – може ли да приеме, че в една част исковата молба е редовна, а в друга да приложи последиците на нередовността; води ли произнасянето по същество по нередовна искова молба до недопустимост; задължителна ли е за страната преценката на съда за недопустимост и как може да се защити от неправилната преценка – с жалба или по друг ред.
Въззивното производство е по §2 от ПЗР на ГПК вр. чл.196 и сл. от ГПК (от 1952 г.) и просите са свързани с приложението на ГПК (от 1952 г.).
Нормата на чл.100 ГПК (от 1952 г.) не е непълна, неясна, противоречива. В нормата ясно е отразено, че съдът може да бъде сезиран само с надлежно предявен иск. В нея е посочен и способът за защита срещу действията на съда – чрез жалба. Въпросите за правомощията на въззивния съд (и касационния) при наличие на нередовности на исковата молба и при неотстраняването им след указания на съда, както и способът за защитата срещу тях са разрешени с т.4 и т.5 от ТР №1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за касационното производство и с т.7 от ТР № 2 /02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС (и разграничени от тези при нередовности на въззивните жалби т.4 от ТР №1 /2000 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство). В т.5 от ТР №1 /17.07.2001 г. е прието изрично, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и че срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото. Съгласно трайната формирана практика редовността (както и допустимостта и основателността) се преценява по отношение на всеки отделен иск, при неотстранени нередовности – исковата молба се връща в съответната част – по иска или исковете, по отношение на които нередовностите не са отстранени.
Поради изложеното по отношение на тези въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като следващ въпрос е въведено твърдението, че с указания за отстраняване на нередовности въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – т.9 ТР № 1 /2001 г. , след това е поставен въпрос допустимо ли е изменение на иска чрез увеличения на исковата претенция под формата на уточнение.
Първото твърдение е невярно. Т.к. указанията не са изпълнени въззивният съд не е допуснал уточнение, нито изменение на исковете. Поради което и решението не е основано на следващия въпрос, нито е трябвало да бъде основано. Само за пълнота може да се отбележи, че с цитираната т.9 ТР № 1 /2001 г. ВКС е изяснил въпроса за това кои форми на изменение на исковете са допустими във въззивното производство и по този начин е разграничил този въпрос от въпроса за отстраняване на нередовности на исковете, за който беше посочено по-горе, че също се е произнесъл.
Поради липсата на противоречие с цитираното тълкувателно решение не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.10.2009 г. по гр.д. № 439 /2009 г. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.