О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София,30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 406 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Г. срещу решение № 473 от 25.11.2008 г. на Софийския градски съд, IV Д състав, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решение № 141 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 7* от 2005 г. на Софийския районен съд, 73 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от М. П. Г. срещу Е. Ц. И. инцидентен установителен иск за признаване на основание чл.21, ал.1 от СК, че М. Г. е собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на кабинет № 3 от офис № 1, намиращ се в гр. С., ж.к.”Д”, бл.155, вх.1 Б, ет.1 и е допусната делба на този имот между М при равни квоти между тях.
Касаторката твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди, че е налице противоречиво решаван от съдилищата въпрос по отношение на това дали придобит по време на брака, но с дарени на единия съпруг средства, имот е съпружеска имуществена общност или индивидуална собственост на един от съпрузите. Според касаторката, този въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като противоречива практика на ВКС сочи ППВС № 5 от 31.10.1972 г. и решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143 от 1989 г. на ВКС, Второ г.о.
Ответникът Е. Ц. И. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Различното решаване на този въпрос от първоинстанционния и от въззивния съд по едно и също дело не се включва в тази хипотеза на закона. Същата касае само влезли в сила противоречиви решения на съдилищата по различни дела, налагащи произнасянето на ВКС с цел уеднаквяване на съдебната практика. Поради това различните решения на първоинстанционния съд и на въззивния съд по настоящото дело не могат да обосноват допускането на касационното обжалване на решението на въззивния съд.
Не е налице противоречие и между обжалваното решение на въззивния съд и посочените от касаторката две решения на ВКС. В обжалваното решение, съдът е приел, че по принцип е допустимо да се доказва, че средствата, с които е придобит имот по време на брака, са лични само на единия съпруг и поради това, че имотът е собственост само на този съпруг, а не е СИО между двамата съпрузи, но че в конкретния случай касаторката не е доказала влагането на лични средства в закупуването на процесния имот. Това произнасяне на СГС по въпроса за собствеността върху придобит по време на брака със средства само на единия съпруг имот е в съответствие, а не в противоречие с приетото от ВКС в посочените от касаторката ППВС № 5 от 31.10.1972 г. и решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143 от 1989 г. на ВКС, Второ г.о. /в т.3 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. също е прието, че ако имотът е закупен с лични средства на единия съпруг, макар и покупката да е по време на брака, този имот е индивидуална собственост, а не СИО, а в решение № 241 от 04.04.1989 г. по гр.д. № 143 от 1989 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че лична собственост на съпруг е всяко имущество, придобито по време на брака без принос на другия съпруг/. В конкретния случай въззивният съд е приел, че липсва трансформация на лични средства на касаторката при закупуването на процесния имот и съответно, че придобият по време на брака имот е СИО, а не индивидуална собственост на касаторката, не защото е решил по различен начин съществения за делото въпрос за възможността да се доказва, че придобит по време на брака имот не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на едния съпруг на основание чл.21, ал.1 от СК, а защото касаторката не е доказала твърдението си за влагане на лични средства при покупката на имота. В този смисъл не е налице противоречиво решаван материалноправен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимият към конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретия правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране. В случая по същественият за делото материалноправен въпрос има ясна и пълна правна уредба /чл.21 от СК/, както и последователна практика на ВКС, включително и задължителна такава /ППВС № 5 от 31.10.1972 г./. Поради това не се налага ново произнасяне на ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 25.11.2008 г. на Софийския градски съд, IV Д състав, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.