О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр.София, 17.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 516 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.12.2008г. по гр.д. № 3032 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 20.06.2008г. по гр.д. №226/2008г. на Пловдивски районен съд, е определил режим на лични отношения между детето М. С. и баба му П. К. К..
Жалбоподателят – А. В. И., майка на детето М. С. , поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, определил режим на лични отношения между детето М. С. , родено на 16.01.2001г. и баба му П. К. К. да го виждат всяка първа събота от месеца от 10 до 18ч., като през първата година от влизане на решението в сила срещите да стават в присъствие на майката. Съдът е установил, че бракът между родителите е прекратен с решение от 13.12.2004г. по гр.д. №708/2004г. на Пловдивски РС, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти всяка неделя от месеца от 10 до 18 часа, и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката. Определяйки режима на лични отношения с бабата съдът е отчел факта, че към настоящия момент бащата изтърпява наказание лишаване от свобода от 8г. и 6м, считано от 07.07.2005г., за което на детето не е разказано и за него е важно да поддържа връзка с баба си – майка на бащата, за осъществяването на контакти, с която майката пречи.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба майката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос от значение за развитието на правото, а именно, че съдът следва да постановява решението си след преценка на всички доказателства по делото. Не сочи нищо конкретно.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно предоставяне упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно интереса на децата. С решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката. Той не е отрекъл родителското качество на бащата и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на необходимост детето да общува, не само със своите родители, но и със своята баба. Константната практика на ВКС не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е определил режим на лични отношения с бабата.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Преценката на съдилищата за това, да се определи ли режим на лични отношения на детето с неговите баба и дядо, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен и процесуален въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика, каквото в случая не се установява.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и с оглед хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателката не твърди, че не е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от 30.12.2008г. по гр.д. № 3032 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд, по жалба на А. В. И. на основание чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: