О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 01.11.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2048/2016 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2487 по гр. д. № 4900/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 746 от 14.04.2016 г. в частта за разноските и по-конкретно – за отмяна на решението, с което на адвокат Н. Д. – пълномощник на ищцата е присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на сумата 300 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че въззивният съд не е отчел липсата на изрично посочване в пълномощното на процесуалния представител на ищцата на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ.
Ответницата по частната жалба – Т. П. И. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без уважение искането за изменение на постановеното по делото въззивно решение относно присъденото в полза на адвокат Д. – процесуален пълномощник на ищцата Т. И. – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., въззивният съд е преценил, че такова е дължимо, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие като основание за предоставяне на безплатна правна помощ е посочена разпоредбата на чл. 38, т. 2 ЗА.
Настоящият състав намира, че извършената от въззивния съд преценка е правилна. С оглед посочването в договора за правна защита и съдействие от 23.03.2016 г., че осъщественото от адвокат Н. Д. в полза на Т. П. И. процесуално представителство е „безплатно чл. 38/2 ЗА“, напълно обоснован е изводът, че в договора е отразено основанието за безплатната правна помощ и това е материалното затруднение на представляваното лице. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2487 по гр. д. № 4900/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 746 от 14.04.2016 г. досежно присъденото на адвокат Н. Д. – процесуален пълномощник на Т. П. И. – възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: