4
гр. д. № 333/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 564
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 333/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Мюсюлманско изповедание, [населено място], вписано по ф. д. № 1659/2003 г. на СГС и представлявано от М. Х. е подало касационна жалба срещу решение № 206 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 614 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 532/2009 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне иска на касатора срещу Р. И. С. и Д. Д. С. за ревандикция на поземлен имот № 10135.1506.721 и построената върху него сграда № 10135.1506.721.1. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените за изхода на спора въпроси: – прекратяват ли се заварените местни поделения на вероизповедание, различно от Б., ако не са регистрирани по § 2, ал. 4 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (ЗВ); правоприемник ли е касатора на прекратеното поради невписване на местно поделение, което впоследствие е регистрирано по реда на чл. 20 ЗВ като „М.” [населено място]; прекъсва ли се владението по смисъл на чл. 116, б. „а” ГПК с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота; формирано ли е намерение да се владее имота за себе си от владелеца, ако е бил ответник по предявен иск за обявяване на договора за продажба, на основание на който е установил владението, за нищожен.
Ответницитe по касация не са взели становище.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторът е предявил срещу Р. И. С. и Д. Д. С. ревандикационен иск за недвижим имот, представляващ масивен склад построен на площ от 120 кв. м. дворно място, съставляващо имот пл. №… в кв. …, в ….. микрорайон по плана на [населено място]. В производството е встъпило главно М., [населено място]. Поддържало е, че се легитимира като собственик на имота на основание реституция по ЗВСНОИ, след като със заповед на кмета на В. от 22.07.1992 г. е отменено отчуждаването на имота, поради това че не е реализирано мероприятието, за което е бил отчужден и с друга заповед е разпоредено отписването му от актовите книги за държавна собственост. Позовал се е и на това, че сключеният между него и ответника С. договор за продажба на същия имот, обективиран в нот. акт № …, т. …, по н. д. № …./…г. от …..г. е обявен за нищожен с влязло в сила на 16.07.2004 г. решение по гр. д. № 66/2004 г. на В., с което е уважен предявен от него срещу С. иск по чл. 26 ЗЗД.
Съдът е отхвърлил първоначалния иск като е приел, че касаторът, не се легитимира като собственик на имота на основание правоприемство. За неоснователен и незаконосъобразен е намерен доводът, че след като по действащия устав на мюсюлманската религиозна институция, приет на националната мюсюлманска конференция от 19.04.2008 г., настоятелствата не са юридически лица и нямат самостоятелна правосубектност, то поради това касаторът е негов правоприемник.
Въз основа доказателствата по делото е намерил, че М. н., [населено място] е било със статут на местно поделение на изповеданието, придобит с вписването му в местния народен съвет по реда на Закона за изповеданията от 1949 г. С този статут е заварено при влизане в сила на 1.01.2003 г. на Закона за вероизповеданията (ЗВ). При липса на изрично решение на централния орган на мюсюлманското вероизповедание за заличаване на поделението като правен субект, то е запазило статута си на поделение и юридическа личност, подлежи на пререгистриране в окръжния съд по седалището му, което е предвидено да се извършва служебно или по искане на централното ръководство. Извършеното вписване на М., [населено място], съдът е приел, че е такова по чл. 20 ЗВ и с него е вписано съществувалото до тогава мюсюлманско настоятелство в [населено място].
От това е направен извод, че приемането на нов устава на М. през 2008 г., в който не е предвидено настоятелствата да придобиват статут на юридически лица, няма за последица прекратяване на съществуващите такива към тази датата, на което основание ищецът да е станал правоприемник на поделението в [населено място] и съответно собственик на имот, предмет на иска.
Отхвърлен е и иска на главновстъпилото лице като въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанционния, че то е новообразувано юридическо лице вписано на основание решение № 17 от 20.01.2010 г. по ф. д. № 171/2009 г. на Варненски ОС, поради което не е налице идентичност между собственика на имота М., [населено място] и регистрираното през 2010 г. поделение „М.”, [населено място], поради което не е налице и правоприемство между тях. Направил е различен извод, в смисъл, че с извършеното вписване е регистрирано съществувалото до тогава мюсюлманско настоятелство със седалище [населено място]. Искът му за ревандикация на имота е намерен за неоснователен поради това, че той е загубил правото на собственост върху имота, поради придобиването му от ответника.
По релевирания от ответника С. довод за придобиване имота на основание давностно владение съдът е намерил, че той е основателен, след като е приел, въз основа на доказателствата по делото, че владението е установено от датата на сключване на договора за продажба – 4.02.1997 г. и е продължило до предявяване на иска на 09.02.2009 г., т. е. повече от десет години. Предявяването на иска за обявяване за нищожен договора за продажба не прекъсва течението на давностния срок. Няма такава последица и връчената нотариална покана на 30.05.2007 г. за доброволно предаване на имота.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда въпрос дали се прекратяват заварените местни поделения на вероизповедание, различно от Българската православна църква, ако не са регистрирани по § 2, ал. 4 от ПЗР на Закона за вероизповеданията. Приетото от съда, че липсата на нова регистрация, няма за последица прекратяване на регистрирания преди влизане в сила на ЗВ правен субект е в съответствие със закона и задължителната практиката на ВКС. Установеното изискване от закона има удостоверително и уведомително, а не конститутивно действие, поради което местното поделение на вероизповеданието, заварено със статут на ЮЛ при влизане в сила на ЗВ не е загубило този статут при действието на новия закон.
Приемането на нов устав на вероизповеданието през 2008 г., в който не се предвижда създаване на поделения на териториален принцип, няма за последица прекратяване на заварените такива.
Тези въпроси са решени в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС с решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК – Решение № 141 от 21.07.2010 г. по гр. д. І№ 345/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка по тях.
Поставените други два въпроса в изложението за това прекъсва ли се владението по смисъл на чл. 116, б. „а” ГПК с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота и формирано ли е намерение да се владее имота за себе си от владелеца, ако той е бил ответник по предявен иск за обявяване за нищожен на договор за продажба, който е бил основание за установяване на владението, за нищожен, са разрешавани от съда при произнасянето му по предявения ревандикационен иск от главно встъпилото лице. Тези въпроси не са обосновали разрешаващите изводи на съда за неоснователност на предявения от касатора иск, поради което не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Апелативен съд [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: