3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
С., 19.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1457/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Й., Т. С. В. и А. К. Л. против въззивно решение № 190 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 293/2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 31.03.2011 г. по гр. дело № 1937/2010 г. на Видински районен съд, с което е отхвърлен (оставен без уважение) иска на жалбоподателите против Р. К. А. и С. Д. П. за заплащане на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на сумата 8550 лв. от всеки от ответниците, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения им недвижим имот.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение са поддържали, че решението е неправилно, поради необсъдени от съда писмени и гласни доказателства, затова с въззивната жалба представили писмени доказателства, които въззивният съд не приел на основание чл. 166 ГПК (вероятно жалбоподателите са имали предвид чл. 266 ГПК). Поддържат приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците Р. К. А. и С. Д. П. не са представили писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 31, ал. 2 ЗС намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване, което изключва приложното на чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
В изложението се навежда довод за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения по чл. 235, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд и на чл. 266 ГПК от въззивния съд, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не се оправдават от правна и фактическа страна твърденията, че въззивният съд не обсъдил доказателствата по делата – писмени и гласни, ако това не е било направено от първоинстанционния съд, нито може да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, според която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционния съд. По доказателствените искания на жалбоподателите, въззивният съд се е произнесъл с определение и след като е преценил, че представените доказателства са се намирали в държане на жалбоподателите и не носят характеристиките на чл. 266, ал. 2 ГПК е приложил разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Нито сега, нито пред въззивния съд жалбоподателите са твърдели, че е била налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което, доколкото в изложението може да се конкретизира твърдение, че с обжалваното решение съдът не се е съобразил с установената съдебна практика по приложението на чл. 266 ГПК, то не обуславя допускане на касационно обжалване, особено в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложното поле на т. 3-та в изложението е посочена формално, без да са развити съображения обосноваващи нейното прилагане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 293/2011 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: