О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 564
София, 02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 425/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от А. Р. А. от с. Г. срещу определение от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1066/2008 г. на ВТОС, с което е разпоредено връщане на касационната жалба, която е подал срещу постановеното по същото дело решение, като нередовна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът е обжалвал решение постановеното по гр. д. № 1066/2008 г. на ВТОС, с което е оставено в сила решение от 5.07.2008 г. по гр. д. № 1297/2007 г. на Великотърновски районен съд, с което е уважен предявен от Г. А. Г. срещу касатора установителен иск за собственост на недвижим имот. Ищецът е поддържал, че е придобил вещното право на собственост върху имота на основание давностно владение, което е осъществявал от 1978 г., когато фактическата власт върху имота му е предадена от касатора на основание сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба.
Позоваването на този оригинерен придобивен способ е намерено за основателно, като е прието, че за времето от изменението на чл. 86 ЗС (ДВ бр. 33 от 1990 г.) до предявяване на иска през 2005 г. десетгодишния давностен срок е изтекъл в полза на ищеца, като осъществяваното владение е било със знанието и без противопоставянето на касатора.
В касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като касаторът нямал правен интерес от предявяване на установителен иск след като установителното действие може да бъде постигнато и с осъдителен или конститутивен иск. Поддържал е, че ищецът е имал интерес от предявяване на негаторен иск, а не на установителен иск за собственост. С негаторния иск следва да иска ответникът, в случая касатора, да спре да твърди, че ищецът не е собственик на имота. Като основание за касиране на решението е посочена предпоставката по чл. 281, т. 3 ГПК.
Жалбата е оставена без движение от въззивния съд с разпореждане от 13.04.2009 г., като е указано на касатора, че не отговаря на изискването на чл. 284 ГПК и че следва да посочи конкретно кой е материалноправния или процесуален въпрос от значение за изхода на спора решен от съда и да представи и конкретни решения в подкрепа на твърдението си.
С молба от 08.05.2009 г. касаторът е представил изложението към касационната жалба в което поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното от касатора възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Счита че това е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане въззивното решение до касационно обжалване. Относно противоречието на решението с практиката на ВКС се е позовал на ТР № 34 от 1984 г.
С обжалваното определение съдът е разпоредил връщане на касационната жалба като нередовна.
Изводът че касационната жалба е останала нередовна е обоснован.
Във въззивната жалба не е развит довод за недопустимост на решението на първоинстанционния съд поради недопустимост на иска. Релевирани са доводи за необоснованост на изводите и неправилно прилагане института на придобивната давност. По тези доводи въззивният съд се е произнесъл, след като при служебна проверка на обжалвания съдебен акт е намерил, че той е допустим.
Твърдението,че установителният иск, с който е сезиран съдъа е недопустим, е направено за първи път в касационната жалба. Не е конкретизирано с коя практика на ВКС изводът на въззивния съд, че иска е допустим е в противоречие.
Позоваването на ТР на ОСГК № 31 от 1984 г. е некоректно. С него е прието, че основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственика на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е допустим.
Тази задължителна практика на ВКС е неотносима към разгледания установителен иск, правния интерес от който е основан на отричането от касатора на придобито вещно право върху спорния имот на основание давностно владение, осъществявано от ищеца по иска.
Формалното твърдение, за решаване на процесуален въпрос в отклонение практиката на ВКС правилно е определено от съда като недостатъчно да се приеме касационната жалба за редовна, съответсваща на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 и 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1066/2008 г. на ВТОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.