О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 21.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3408 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 825 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3923/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено изцяло решение № 111 от 17.02.2014г. по гр.д. № 437/2013г. на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл.135 ЗЗД е обявена за недействителна по отношение на [фирма] покупко- продажбата на пет недвижими имота, с която първият ответник – [фирма] е прехвърлил на втория ответник – Р. В. Е. собствеността върху подробно описаните в нотариалния акт пет недвижими имоти.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, [фирма], оспорва жалбата като неоснователна и счита, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване или в случай, че бъде допуснато такова, касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че [фирма] и [фирма] са субекти по двустранно материално правоотношение, в полза на [фирма] има издадено съдебно изпълнително основание за парично притезание към [фирма], коeто дружество, вместо да удовлетвори кредитора, с възмездна сделка – продажба, е прехвърлил правото на собственост върху пет имота, като няма данни продажната цена да е била реално заплатена и да е отразена като приход на дружеството, което обосновава извод за реално намаляване на имуществото на длъжника, служeщо за обезпечение на кредиторите. Според съда, налице е било също така знание за увреждане при сключване на договора, както на В.“ Е., така и на Р. В. Е., тъй като физическото лице, което прави и приема волеизявленията за търговското дружество – продавач, е едноличен собственик на капитала, а третото лице, с което е сключило възмездната сделка, е негов низходящ, което обстоятелство обосновава действието на презумцията за знание, установена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с № ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, но не е поставил въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са налице изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. В заключение касаторът не обосновава предпоставката по чл.280, ал.1, ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1560 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 825 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3923/2014г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 1 560 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.