1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.София, 22.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1109/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.10.2013г. по гр.д.№1940/2013г., с което ОС Пловдив е уважил частично искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите Н. С. К. и Ш. Е. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.45 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците И. Х. К. и О. И. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд.не следва да е допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил решение от 19.04.2013 г., по гр.д. № 13293/2012 г. на Районен Съд – [населено място], в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД на Н. С. против И. Х. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесен й на 18.06.2011 г. побой за разликата от 3 200 лв. до 3 700 лв. – 500 лв. за претърпени негативни психоемоционални изживявания – чувство на стрес, страх, срам и неудобство, е осъдил И. Х. да й заплати на обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесен й на 18.06.2011г. в [населено място] побой в размер на още 500 / петстотин / лв. – за претърпените негативни психо-емоционални изживявания – чувства на страх, стрес, срам и неудобство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2011 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение, като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД на Ш. Е. против О. И. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесен му на 18.06.2011 г. побой за разликата от 2 700 лв. до 3 200 лв. – 500 лв. за претърпени негативни психоемоционални изживявания – чувство на страх, стрес, срам и неудобство, го е осъдил да му заплати безщетение за неимуществени вреди вследствие нанесен му на 18.06.2011 г. в [населено място] побой в размер на още 500 / петстотин / лв. – за претърпените негативни психо – емоционални изживявания – чувства на страх, стрес, срам и неудобство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и още 75 / седемдесет и пет / лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство и още 20 / двадесет / лв. ДТ.
Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която на Н. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, вследствие нанесен й на 18.06.2011г. побой за сумата от 3 200 лв, а на Ш. Е. е присъдено обзещетниеза неимуществени вреди вследствие нанесен му на 18.06.2011г. побой за сумата от 2 700 лв.
Прието е за установено по делото, че на 18.06.2011г. в [населено място] е настъпило ПТП между микробус Фиат Дукато, управляван от ищеца Е., в който е пътувала ищцата Н. С. и лек автомобил Фолксваген Пасат, управляван от ответника И. Х., при което жалбоподателите- ищци са излезли от микробуса, ответникът – от лекия си автомобил и започнали да спорят кой водач е виновен за катастрофата и да си разменят обидни квалификации, като малко след това на местопроизшествието пристигнал и втория ответникът О. И. и спорът прераснал във физическа саморазправа.
Установено е, че по образувано нохд № 6980/2011 г. на РС – [населено място] е одобрено споразумение, с което е признато че И. Х. в съучастие като съизвършител с О. И. на 18.06.2011г. са извършили виновно престъпления по чл. 325 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК – непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както и престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК като по хулигански подбуди са причинили на ищцата Н. С. лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието / зашеметяване / без данни за пълна загуба на съзнание и навяхване в областта на шията, а на ищеца Ш. Е. лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието / зашеметяване / без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома.
Съдът е приел, че на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При тези данни съдът е счел, че по предявените искове по чл. 45 ЗЗД е установено, че ответниците са извършили спрямо ищците твърдяното деяние, че то е противоправно, че са го извършили виновно и са причинили признатите от наказателния съд увреждания на здравето, доколкото последните са елемент от състава на престъплението.
Прието е, че от представените съдебно медицински удостоверения от 20.06.2011г. при преглед на ищците са били установени относно Н. С. освен признатите от наказателния съд кръвонасядания и охлузвания в областта на главата със сътресение на мозъка и навяхване в областта на шията още и следните такива – кръвонасядане в областта на дясна подмишница, охлузване на предната повърхност на лявата колянна става, а по отношение на ищеца Ш. Е. – още и кръвонасядания в окосмената част на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на горни и долни крайници. Посочено е, че според заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза всички горепосочения увреждания на ищците са в пряка причинно следствена връзка с нанесения им побой. В пряка причинна връзка с получената при този побой травма на дясно бедро на Ш. Е. е настъпилото впоследствие усложнение, наложило оперативна интервенция. Кръвонасядането в дясното бедро не се е разнесло от проведеното медикаментозно лечение, образувало е туморна формация, която се е наложило да бъде отстранена оперативно, като този жалбоподател е пролежал три дена в болница, в следващите 10 – 15 дни раната е заздравяла напълно, всички свързани с нея болки са отшумели напълно. Прието е, че кръвонасяданията и охлузванията са причинили не особено интензивни болки и страдание от няколко дни до седмица – две – постепенно затихващи и отшумели напълно, сътресението на мозъка е протекло с бързо преходно степенно разстройство на съзнанието.
По отношение на възражението за съпричиняване на побоя от ищеца Ш. Е. , изразяващо се в това че същият при излизането си от колата държал в ръка метална щанга, с която ударил ответника И. Х. съдът е приел, че не е проведено пълно главно доказване от последния, чиято е доказателствената тежест.
С оглед така установеното въззивния съд е приел, че в съответствие с търпените физически болки от травмите обезщетенията за всеки един от пострадалите, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост следва да бъдат в размер на 3700 лева за Н. С. и 3200 лева за Ш. Е..
В изложение към касационната жалба, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за критериите по които следва да се определи справедливо обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Позовават се на Постановление №4/1968г. П., решение от 17.03.2010г. по т.д.№211/2009г., ІІ т.о. на ВКС, решение от 12.03.2010г. по т.д.№35/2009г., ІІ т.о. на ВКС за приложението на чл.51 , ал.2 ЗЗД, решение от 15.03.2011г. по т.д.№414/2010г., ІІ т.о. на ВКС по приложението на чл.407, ал.1 ТЗ и решение от 25.04.2012г. по т.д.№95/2011г., ІІ т.о. на ВКС по приложението на чл.226 КЗ. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решениепо поставения от жалбоподателите въпрос. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по този въпрос, касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищците неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най- пълна степен за вредите от непозволеното увреждане.В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2013г. по гр.д.№1940/2013г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Н. С. К. и Ш. Е. К. да заплатят на И. Х. К. и О. И. К. общо сумата 150 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: