Определение №564 от 24.4.2014 по гр. дело №441/441 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564
София, 24 април 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 441/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 159/24.10.2013 год., постановено по гр.д. № 408/2013 год. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението на Окръжен съд [населено място] от 19.06.2013 год. по гр.д. №3486/2012 год. , с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ж. И. Р. от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което същият е бил оправдан в размер на общо 12 000 лв. , както и за претърпени имуществени вреди в размер на 8 000 лв. и 372,46 лв. мораторна лихва върху тази сума и 526,62 лв. законна лихва върху внесена по наказателното производство парична гаранция , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 28.11.2012 год. до окончателното изплащане на сумите и разноски в размер на 2739,76 лв. , като за разликата до пълните претендирани размери съответно от 25 000 лв. /общо/ по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди / 15 000 лв. за накърняване доброто име и 10 000 лв. за накърняване достойнството/ исковете са отхвърлени.
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявените искове са уважени.
Ж. И. Р. от [населено място] обжалва решението в частта, в която предявените от него искове с пр. осн. чл. 2 ,т.2 ЗОДОВ, са отхвърлени до пълните претендирани размери.
И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото Ж. И. Р. оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в неговата уважителна част по касационната жалба на Прокуратурата.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] :
Според този касатор по въпроса относно задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – т.19 от ТР №1 по гр.д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС , с което е прието, че дейността на въззивният съд е решаваща по същество и с оглед на това следва да изложи самостоятелни мотиви по спора. С въззивното решение според касатора са възпроизведени отделни части от мотивите на първоинстанционния съд по отношение на неимуществените вреди като изобщо липсват мотиви относно имуществените вреди. Твърдяното противоречие със задължителна практика на ВКС обуславя основание за допустимост да касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче липсва ясно формулиран правен въпрос като посоченото противоречие има по- скоро характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което следва да се обсъжда в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство. Независимо от това следва да се посочи , че при действието на ГПК /нов/ макар въззивната инстанция да остава инстанция „по същество” на спора, при потвърждаване на първоинстанционното решение е предвидена изрична възможност / чл.272 ГПК / за препращане към мотивите на първата инстанция. Като е направил такова препращане въззивният съд в случая не е действал в противоречие с цитираната задължителна практика.
Характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение има и твърдението, че в решението въззивният съд не е анализирал наличието на причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вредни последици , както и значението на поведението на ищеца за тяхното настъпване, което според касатора е в противоречие с т.3 от ТР №3/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС . Изцяло като касационно оплакване за отмяна на въззивното решение е твърдението, че при определяне размера на обезщетението съдът не е спазил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка касаторът се позовава на редица решения на различни по степен съдилища , с които по справедливост е определен друг размер на присъденото обезщетение, което сочи на основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на ясно формулирани правни въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Отделно от това не може да се твърди противоречие в практиката на съдилищата при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, доколкото този размер е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които принципно не могат да бъдат еднакви или аналогични по отделните дела.
С оглед на изложеното касационно обжалване по касационната жалба на АП, [населено място] не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Ж. И. Р. :
По тази касационна жалба касаторът се позовава на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД и понятието „справедливост” при определяне размера на неимуществени вреди .
По така формулирания въпрос има постановена многобройна задъл- жителна практика на ВКС – решения постановени при условията на на чл. 290 ГПК. Същевременно в т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. е направено задължително тълкуване относно това как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди съобразно с принципа за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която разпоредба препраща ЗОДОВ. Следователно по този въпрос посочените допълнителни критерии по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК не могат да бъдат изпълнени. Доколкото не са налице и двете комулативни предпоставки, с които законът свърза достъпът до касационно обжалване, същото не следва да се допуска относно решението в неговата отхвърлителна част.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция и по компенсация разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/24.10.2013 год., постановено по гр.д. № 408/2013 год. на Варненския апелативен съд .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top