О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 24.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2202/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 446 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 146/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 4885 от 6.07.2015 г. по гр. дело № 15560/2013 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Г. К. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата 3000 лв. до сумата 5000 лв. , като Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Г. К. Б. допълнително сумата 2000 лв. /над присъдените 3000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него, в периода 22.05.2006 г. до 21.01.2011 г., наказателно производство за престъпления по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2011 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на ПлВС, ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, и по процесуалноправния – следва ли въззивната инстанция да формира собствени изводи по същество на спора, след обективна преценка на всички съществуващи обстоятелства. Приложени са съдебни решения.
В писмен отговор, подаден чрез адвокат Р. Н. ответникът Г. К. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не е в отклонение от съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е уважил предявеният от Г. К. Б. срещу Прокуратура на Рeпублика България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнати обвинения в извършване на престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Приел е, че тази сума справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпления. Изложил е съображения, че този размер е определен при съобразяване на следните обстоятелства: продължителността на периода, през който срещу Б. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления от общ характер – 4г. и 8 месеца; броя и тежестта на престъпленията в които е бил обвинен- две тежки престъпления от общ характер; взетата мярка за неотклонение -парична гаранция; възрастта, социалния му статус, заеманата от него длъжност- охранител; емоционалните страдания и техния интензитет – неудобство от воденото наказателно преследване, което преживял тежко, ограничил контактите си, станал изнервен; чистото му съдебно минало; обществено-икономическите условия в страната; липсата на негативни психически изживявания и дискомфорт над нормалните за ситуацията.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за критериите, които се прилагат при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от жалбоподателя, по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, по които е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът относим към определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Практиката на съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства, предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото, върху взаимоотношенията му с близки и приятели, наличието на съпричиняване на вредите. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на моралните вреди на пострадалото лице, който трябва да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществения критерий за справедливост. Размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая преценката на въззивния съд, че сумата от 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпените морални страдания от несправедливото обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства. Въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и след съвкупната им преценка е извел извода, че сумата от 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Б. болки и страдания. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 446 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 146/2016 г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :