О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 390/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т. П. от гр. П., срещу разпореждане от 16.05.2009 г. по гр.д. № 3386/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV – Д отд., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВКС във връзка с депозираната касационна жалба срещу въззивно решение № 60 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 3386/2008 г. по описа на СГС, ВК, ІV отд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с молба за отмяната му и вместо това да се уважи искането му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят е страна във въззивното производство по гр.д. № 3386/2008 г. по описа на СГС, приключило с постановеното на 19.03.2009 г. въззивно решение, с което е оставено в сила решението на СРС от 17.06.2008 г. по гр.д. № 5014/2007 г. в частта му, с която П. е осъден да заплати на В. О. Е. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лв., със законната лихва, считано от 27.12.2005 г. до окончателното изплащане и 160 лв. деловодни разноски. В срока за касационно обжалване е депозирана касационна жалба от него и молба за предоставяне на правна помощ на основание чл. 23 ал. 1 от Закона за правната помощ.
За да остави без уважение молбата въззивният съд е приел, че не са налице условията за предоставяне на правна помощ, съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПП. От представената декларация на молителя се установява, че той притежава имущество, от което може да реализира доходи, което представлява пречка за уважаване на молбата му.
Разпореждането е законосъобразно.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното разпореждане, от представенатата от молителя декларация за семейно и материално състояние, се установява, че жалбоподателят е безработен, поради което няма доходи, но имущественото му състояние, включващо недвижим имот – апартамент, извън семейното жилище, му позволява реализирането на такива. Преценката е направена от съда съобразно предвидените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерий, поради което и оплакванията в частната жалба за невъзможност да се разпорежда с този имот поради изложените съображения са неотносими към преценката за липса на средства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 16.05.2009 г. по гр.д. № 3386/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV- Д състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: